Някои индианци били в упадък още преди появата на колонистите

От 1450г. до 1787г.

Общото мнение за цивилизациите, създадени от коренното население на Северна Америка е, че народите процъфтявали и бавно оформяли своите култура и идентичност до появата на Белия човек. След това автохтонните общества се сблъскали с множество проблеми. Първоначално огромен процент от индианците умират от привнесени болести. След това губят земите си, водейки войни с алчните колонисти, а накрая са избутани в най-неплодородните части на континента заради разрастващата се глобална индустрия.

Разбира се, всичко това е напълно вярно. Европейските заселници оказват пагубно влияние на коренното население на Америка. Ново изследване обаче доказва, че някои традиционни култури са били в упадък дълго преди колонистите да стигнат до земите им.

Откритието е направено случайно от американския антрополог Джон Линдо. Преподавателят от Университета Емори първоначално се опитва да научи как е изглеждал генотипът на племето Цимишан. Цимишаните живеят и до днес в няколко области в северните части на Канада и Аляска. Академикът се спира на този етнос, защото първите сблъсъци на общността с белите хора е едва преди около 200 години.

Линдо взима ДНК проби от няколко представители на племето, след което ги сравнява с генния материал, добит от погребаните в ледената тундра предци на Цимишаните. Разбира се, цялото начинание е извършено със съгласието на официалните представители на общността, както и с разрешението на местните институции.

Резултатите учудват академика и неговите сътрудници. Оказва се, че индианците от северните части на континента живеят в упадък векове, преди който и да е чужденец да се доближи до тях. По думите на Линдо „науката твърде дълго приема, че всички индианци следват един и същ път на развитие. Би било глупаво коренното население на Америка да се третира като еднородна маса, която извършва постоянна експанзия из териториите на континента“.

Другият учудващ резултат от историята на племето, „записана“ в гените на неговите членове, е бързото му възстановяване след първия контакт с колонистите. Обикновено вирусите и бактериите, пренасяни от потомците на европейските заселници, унищожават около 80 - 90% от популацията на местните жители. В случая на Цимишаните обаче, засегнати фатално от непознатите болести са едва 57% от населението.

Линдо твърди, че всъщност племето успява да се възстанови необичайно бързо от причинените от разразилите се епидемии щети. Според него това се дължи на факта, че след като заселниците нахлуват в земите им, индианците от северните райони започват за пръв път в историята си да се женят за представители на други племена. Това довежда до обогатяване на генофонда на общността. Според ученият е възможно част от мъжете от представителите на местното население да са потомци на смесени бракове между автохтонни жители и хора от европеидната раса. Така, само за няколко поколения, се е образувал „генетичен щит“ който подсилва имунната система на Цимишаните, правейки ги по-резистентни към болестите на колонистите.

Линдо споделя, че откритието е от голяма важност за антропологията, тъй като дава нова гледна точка на науката относно влиянието на европейците върху местното население. Според него всички племена трябва да се разучават обстойно, без да се прилага някакъв готов модел на развитие.

Искаме да припомним на читателите, че теорията за „еволюция на народите“ е дело на британския антрополог Едуард Тейлър, който е живял в края на 19-ти век. Още от самото си създаване, тази теза е оборвана от американските културолози, които, за разлика от европейските си колеги, имат по-голяма възможност да работят с живи представители на традиционните общности, недокоснати доскоро от Цивилизацията.

Редактор: Георги Динев