Начало История на медицината Няколко изненадващи медицински факта, свързани с Първата световна война

Няколко изненадващи медицински факта, свързани с Първата световна война

От 1914г. до 1918г.

Няколко изненадващи медицински факта, свързани с Първата световна война - изображение

Първата световна война, наричана още Великата война, е един от най-кървавите военни конфликти в човешката история. През 1914-та година Великите сили от цялото земно кълбо са обединени в два враждуващи лагера, чиято цел е да променят изцяло геополитиката на света. Войната продължава четири години и води до катастрофални последици, които определят глобалната икономика в продължение на десетилетия.

Разбира се, Великата война е запленила въображението на много режисьори, автори на романи и дори на създателите на компютърни игри. В тази статия ще ви разкажем за някои изненадващи аспекти от войната, които не са представени в повечето художествени книги и филми, чиято тематика е Първата световна война.

1 - Статистиката по време на войната принуждава британското правителство да подобри условията на живот на обикновените граждани.

Макар че Британия е в своя разцвет преди началото на конфликта, много малка част от бюджета на страната отива за грижи за населението. Стичащите се от колониите блага почти никога не стигат до обикновените граждани. Когато войната избухва военната комисия е принудена да върне 40% от желаещите да се запишат в армията, тъй като огромна част от населението страда от недохранване или дефицит на хранителни вещества. Освен това полевите медици докладват на началството, че обикновените войници са средно с 10 сантиметра по-ниски от офицерите, които произлизат от знатни родове.

Тази притеснителна статистика принуждава Британското здравно министерство да повиши заплатите на обикновените хора, както и да се грижи повече за здравето на гражданите. Разбира се, реформите са извършени след края на войната. Резултатите от промените днес са налице. В началото на 21-ви век ръста на средностатистическия бял британец без знатно родословие се е повишил с почти 20 см.

2 - Канадските войници са най-добре платените и най-свирепите, но и страдат най-много от венерически болести.

Канадски войници през Първата световна войнаДнес Канада е известна със своето миролюбиво и толерантно население, което избягва насилието като метод за разправа. Преди сто години обаче войската на северноамериканската страна се прославя из целия свят като свирепа и готова да изпълни и най-дръзките мисии. Германците ги наричат „Буреносни щурмоваци“, заради бързината, с която канадците превземат окопи и укрепления. Освен това са били и най-добре платените бойци без офицерски чин по време на Първата световна война. Храбростта, в комбинация с високата заплата, прави канадците доста привлекателни за девойките. Именно за това в края на сраженията всеки 9-ти канадски войник е преносител на венерически болести.

3 - Част от медицинските сестри в британската армия са от аристократичен произход.

Обикновено си представяме жените-фелдшери като девойки, принудени от нищетата да заминат за фронта. Оказва се обаче, че английските дами от знатни родове създават цял доброволчески корпус и дълго време служат на фронта като медицински сестри. Те закупуват сами хирургическите си принадлежности и консумативи, както и използват личните си автомобили като линейки. Въпреки това дамите не са особено харесвани от войската, тъй като са свикнали да се държат надменно с простолюдието и често отказват да изпълняват дадените им заповеди.

Знатни дами помагат на фронта

4 - Пластичните операции и Първата световна война.

За разлика от предишните конфликти, където основните лицеви контузии са резултат от изгаряне или наръгване, по време на Първата световна война много мъже са обезобразени от атаки с химическо оръжие, Работнички във фабрика за динамитексплозия или летящи осколки. Хирургът Харолд Джилис остава потресен от ужасните лицеви рани и създава наръчник с множество новаторски похвати за реконструкция на лицето. Някои от тези методи се използват и до днес в пластичната хирургия.

5 - Някои от жените, работили във фабрики за барут, имат жълта кожа.

Тъй като много от работещите мъже са принудени да отидат на фронта, над един милион жени започват да се трудят в тежката индустрия. Дамите, които работят във фабриките за динамит, са подложени на всекидневно излагане на токсични материали. В резултат на това кожата на повечето става жълтеникава. Простолюдието започва да нарича тези жени „канарчета“. Прякорът не се използва като обида, а по-скоро да отличи саможертвата на дамите. В токсичните предприятия умират около сто жени, поради ежедневното вдишване на опасни химикали.

Редактор: Георги Динев

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източници: www.warhistoryonline.com

www.bbc.co.uk

Снимки: www.ddoughty.com

www.warhistoryonline.com

www.diamondenv.wordpress.com

www.cbc.ca

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ГеографияИстория