Обособяване на ринологията 70 години на 19 век

От 1970г.

Внедряването на ларингоскопията в медицинската практика е свързано с името на виенския невролог Тюрк, и пражкия професор по физиология Чермак, които бързо признали достойнствата и потенциала на този клиничен метод, особено след като през 1857 година той започнал да се лансира и популяризира енергично. Освен това, медиците направили различни подобрения и разширили допълнително процедурата. Така, през 1859 г. Чермак приложил ларингоскопския огледален метод (приложен за пръв път от Мануел Гарсия), за да изследва не само ларинкса, а гърлото и задната част на носа. Медикът нарекъл новаторската процедура риноскопия.

Употребата на риноскопското огледало от Чермак през 1860 година разкрило на медиците ново поле с неизследвани анатомични структури. Професорът от Прага описал детайлно аденоидите, а впоследствие датският лекар д-р Мейер извършил първата в историята на медицината аденотомия.   

След като е изследвал и е проучил възможностите на ларингоскопията и задната риноскопия Чермак започнал да се интересува от разработването и подготовката на манипулация, която щяла да стане известна като предна риноскопия. В това си начинание медикът бил подпомогнат от работата на своя словашки колега професор Маркушовски.  Двамата лекари конструирали своя модел назално огледало и станали притежатели на инструмента, нужен за изследване на структурите на предната част на носа. Като основа за направата на тяхното устройство медиците заимствали моделът на ушното огледало, разработен от немския хирург XVII век Уилям Хилдън (1560-1634). Вследствие на десетките последвали модификации на външния вид на устройството, оригиналният вид на инструментът, създаден от Маркушовски почти се изгубил. Ентусиазмът на медиците, новопоявилите се инструменти и откритията, направени с тях довели до появата на новата медицинска специалност, която била наречена ринология. Това събитие се случило през 70 години на 19 век.

Въпреки изброените по-горе достижения и щастливите медицински събития се наблюдавала и една негативна тенденция. Напредъкът на отологията, лагингологията и ринологията бил неравномерен, а това способствало за тяхната фрагментация, това се отразявало и на изучаването на болестите на горните дихателни пътища. В периода от 1914-1920 година в съществували автономни клиники и отделения по лагингология и отология.

Виенският учен А. Политцер (1835-1920) се приема за основоположник на оториноларингологията в Западна Европа.  Той първият медик, публикувал в ръководството си основните възпалителни заболявания на ухото, което може да се ползва и днес. Доктор Г. Шварце  (1837- 1910) разработил нова техника, която щяла да бъде наречена мастоидектомия, а през 1889 година Е. Кустер доразширил методите за извършването на операцията.

През втората половина на XIX век. лекарят Ф. Хелмхолц формулирал своята пространствена теория за слуха, а през XX век били признати идеите на д-р Бекеши за строежа на вътрешното ухо, а за оториноларингологията оставало да се доразвие.