Обособяване и развитие на българската нефрология като медицинска специалност

от 25 фев 2016г.

От 1966г.

По една или друга причина достиженията в областта на нефрологията в Европа и света били внедрени в страната ни със закъснение. Първите звена в българската нефрология, както и бъбречните трансплантации, диализните манипулации и бъбречните трансплантаци се осъществили 7-12 години по-късно от общоприетите международни начални дати (след влизането в сила на Наредба №0-86 / 28. VIII. 1973 г. на МЗ, нефрологията в България бива призната за самостоятелна медицинска специалност, а по-късно същата година е проведен и първият изпит за специализация по нефрология в ИСУЛ).

Въпреки това, медиците, част от три отделни урологични екипа на болните "Пирогов", "ИСУЛ" и "Александровска" имали желанието, амбицията и самочувствието да правят бъбречни трансплантации у нас. Впоследствие лекарските екипи на "ИСУЛ" и "Александровска" се заели с не по-малко трудните и несъвършени (по онова време) от технологична гледна точка диализни манипулации.

Сред медицинското общество е общоприето становището, че диализата е лечебен метод, причисляващ се към медицинската специалност нефрология. В страната ни първите хемодиализи в ИСУЛ са проведени през 1966-1967 г. (от медиците д-р М. Карапандов и доц. Ем. Пашев), а първите хемодиализи във ВМИ са направени от проф. 3. Киряков, проф. Cm. Ламбрев и проф. Н. Атанасов. Около 40 години по-късно както в България, така и в чужбина прилагането на диализното лечение е изиграло немалка роля за обособяването на клиничната нефрология.

Българският нефролог доцент Пенчо Симеонов е публикувал любопитни свои наблюдения, касаещи историята на българската нефрология. През 2013 година те са публикувани в "История на медицинските науки в България". В публикацията си, носеща заглавието "Нефрология" медикът твърди, че за разлика от други страни, диализата, която се прилага у нас се развива по модел, който е наречен от него "диализатори - клинични нефролози". Това определение показва колко е отделена диализата и специалистите, занимаващи се с нея от другите раздели на нефрологията. Тъй като диализата е интервенционално лечение, то е много специфично в сравнение с общоклиничните дисциплини в областта на нефрологията. От друга страна, активното внимание на медиците, администрацията и обществеността непрекъсната се натъквали на ситуации, в които се демонстрира, че диализата е трудно и скъпоструващо лечение, което се радва на добро развитие в една неособено богата страна, каквато е България.

Известната неравномерност на развитието на българската нефрологията, за съжаление, е немаловажна особеност. Въпреки че в България е имало добре функционираща диализна мрежа, в началото на 21 век не са направени определени иновации в областта. Този факт до известна степен опорочава постигнатите резултати. В областта на клиничната нефрология медиците са достигнали европейско ниво в диагностиката и активното лечение на гломерулонефритите и имунните нефропатии. С най-голям принос в тази насока са проф. Ив. Тишков, проф. Н. Беловеждов, доц. М. Бакърджиев и д-р Д Дойчинов. За съжаление на по-заден план е останало лечението на реналната хипертония и диабетната нефропатия, метаболизмът с метафилактика при нефролитиазата както и възпаленията на долните уринарни пътища и пр.

Друг пример, илюстриращ неравномерното развитие на нефрологията в страната ни е проблемът Балканска ендемична нефропия (БЕН). До момента, когато функционира т.нар. група по БЕН, България има водеща роля на Балканския полуостров, тъй като работата на А. Пухлев, доц. Й. Танчев, проф. Цв. Димитров, доц. Тр. Михайлов, д-р Д. Дойчинов обхваща генеологичните и морфологичните изследвания на заболелите. В началото на 21 век клиничният интерес към БЕН в страната ни е намалял, а проф. Др. Тончева и колектива й са сред малкото медици, постигнали успехи в областта на генетичните изследвания при БЕН.

Още повече, че ако се приложат статистически данни, ще се открие фактът, че въпреки ниската трансплантационна активност, все пак има периоди със сравнително висок брой трансплантации - 1975-1976 г., 1980-1981 г, 1985-1987 г., 1995-2001година. За съжаление не се наблюдава тенденция за равномерен ръст, какъвто е в европейските страни.

Що се касае за историята на българската нефрология, безспорно развитието й след 1950 година се движи в посока от центъра към периферията. На този принцип постепенно се е изградила българската нефрологична мрежа - в началото е съсредоточена в София, а след това и в университетските градове Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, както и окръжните (областните), районните здравни заведения.

Статията е част от историята на: