Образование и обучение на Джон Вейн

От 1956г.

"Той има странен, но непогрешим нюх за изследването на наболелите научни проблеми" – казва по адрес на Джон Вейн медикът Филип Айдълман, който помага пионерното разработване на болкоуспокоителните, които поднаваме към днешна дата. Айдълман е един от първите американци, които се обучават под ръководството на Вейн.

Дебютът на Джон Вейн в областта на науката е всичко друго, но не и безинтересен. И така, роден през 1927 г., син на бизнесмен, който ръководи малка компания, пренасяща преносими сгради, бъдещият фармаколог Джон Вайн израства в покрайнините на Бирмингам, Англия. Дори в най-ранното си детство, момчето е заинтригувано от научните експерименти. Вероятно поради тази причина на 12-годишна възраст родителите му му подаряват за Коледа детски химически комплект с реактиви.

Определено може да се твърди, че образователният подарък не е бил евтин за семейство Вейн, за кухнята им – също. Ще се запитате защо? Много просто: по време на един от ранните експерименти на бъдещия фармаколог (включващ импровизирана горелка, свързана към газовата печка на г-жа Вейн) от кухнята се чува взрив, последван от силната миризма на водороден сулфид. Скоро след инцидента, примирен с образователните интереси на сина си, Уилям Вейн построява ("химически") навес за сина си в задния двор, който се намира на уважително разстояние от къщата (а до него няма достъп до вода, газ и невинни хора), който младия Джон ползва като лаборатория.

Джон Вейн се записва да учи в Университета в Бирмингам, където развива изключително отвращение към химията (по ирония на съдбата). Във времето, когато завършва, той осъзнава, че научните открития, постигнати чрез експерименти, ще бъдат предмет на неговата бъдеща кариера. Академичните теоретични упражнения не представляват особен интерес за него. Вероятно по тази причина Джон Вейн откликва с радост на възможността да изучава фармакология в Оксфорд, макар да не е преминал задълбочено обучение по биология. Младият учен започва да иска истински да започне да се учи, прекарвайки часове край лабораторните учебни маси.

Като докторант в Оксфорд през 50-те години на 20 век, Вейн се научава да използва биологични тестове, които отчитат естествената чувствителност на тъканите към действието на хормони и други биологично активни съединения. По това време инструментите, подпомагащи развитието на биотехнологиите, са доста сложно устроени. В този период Вейн изучава биологичната активност на змийската отрова. Много скоро той започва да се дразни от изостаналата биомедицинска технология, която трудно отговаря на нуждите на неговото изследване. Въпреки това, той е решен да открие по-лесен метод за тестването на нестабилните съединения.

През 1956 година, след като се премества във факултета по експериментална фармакология в Кралския колеж по хирургия в Лондонския университет, Джон Вейн разработва нова техника, която му позволява да проучва освобождаването на хормони и други вещества в кръвта в "реално време". Методът му е посрещат изключително добре.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: