Образование и обучение на Парацелз

от 14 май 2014г., обновено на 01 апр 2018г.

От 1455г.

Парацелз е роден през 1439 година. По това време Ренесансът в Европа тъкмо започва. Лекарят е роден в Айнзиделин, място за поклонения, разположено в Швейцария. Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм е благородническо име, чийто латински еквивалент на немското фамилно име е дало Парацелз. Някои смятат, че това съкращение означава "над Целз", тъй като Целз е бил една от големите личности на медицината.

Бащата Вилхелм Бомбаст фон Хоенхайм е незаконнороден син на благородник от Швабия. Преследван по време на селския бунт, намира подслон в планината Етел, в хана на "Дяволския мост" и тук успява да се ожени за скромна служителка (крепостна) от манастира "Богородицата на отшелниците". Отдаден на медицината и алхимията, той живее в изгнание от медицинската практика. Младият Филип, който ще бъде една от най-оспорваните личности на епохата, един от инициаторите на научната революция през 16ти век, живее като планинските пастири, в досег със злините и чудесата на природата, кален в снеговете, в бурите и понякога в лишенията. В хода на годините у него оцеляват високото самочувствие, невъздържаността, независимостта на планинаря. Семейството му, със скромни навици, се храни с хляб и овес, със сирене и мляко. Един ден варварски войник минава от там, среща момчето, напада го и го кастрира. Голобрадото лице, русият му евнухоиден вид, отвращението, което проявява към жените, безпощадността му към противниците, наличието у него на някакво жестоко удоволствие да предизвиква и руши, свидетелстват за някакво дивашко обезобразяване, което кръвно е белязало характера му. Липсата на мъжественост не го лишава от смелост и енергия - белези на неговата медицинска кариера.

Междувременно умира майка му. Тъй като войните, които окончателно са освободили швейцарските поданици от Конфедерацията, подклаждат у тях чувството за принадлежност към другата страна на Рейн, баща му смята за разумно да напуснат Айнзиделн. Двамата повеждат чергарско съществуване, докато бащата намира постоянно място като лекар в минния център Филах Каринти. Тук започва основното образование и обучение на Парацелз. Бащата обикаля с него полетата, като събужда интереса му към ботаниката, към съзерцанието, към откриването на вълнуващ и съвършен свят във всяко живо същество, колкото и незначителен да е външния вид. Взима го също със себе си при посещение при болни, като при всеки случай му дава елементарни медицински пояснения. Това чиракуване няма да бъде забравено, Парацелз не само ще обогати терапевтиката с нови растения, но и ще препоръча горещо медицинската практика, основана на внимателния преглед на болния, на семиолоията , която е сведена до изследване на пулса или урината, до индивидуалният израз на всяко органично смущение, съживявайки по този начин лечебните методи на Хипократ, които схоластиката, покварена от тънката игра на ерудицията, е сломила.

Бенедиктинците от "Val-de-Levant" му преподават латински и философия. Един от тях, монахът Тритемий, запален по окултните науки, го запознава с магията и алхимията, които са големите развлечения на епохата и са заразили дори най-скептичните монаси.

През 1455 година влиза във Виенския университет, за да учи медицина, но скоро се разочарова от глуповатото самодоволство на обкръжаващата го среда, от педантичното уважение към древните било Авицена, било Гален, от вкуса на абстрактното мислене, противна на поуките, които е извлякъл от практиката. Средновековният период като цяло е владение на теологията , която отговаря на всички съмнения, отговаря на всички съмнения, отклонява хората от фактите, задоволявайки любопитството им със спекулации. Парацелз не вярва по никакъв начин на тези отминали догми. Той е сред първите, проправили схващанията си за патологията. За да извърши това, той се нуждае от най-вече от задълбочаване на образованието си. Стига до бакалавърска степен и решава да посети университетите в Германия, Италия и Франция. Сприятелява се както с философи, така и с цигани. Ту се показва твърд, обосновавайки идеите си върху фактите, ту прибягва до заклинания, за да облекчава пациентите си. Противопоставяйки се на официалното обучение, понякога си позволява да уважи мнението на учените и веднага след това приема рецептата на шарлатаните.

Не съществуват доказателства, че Парацелз е получил докторска степен в университета във Ферара, макар че се гордее с тази титла, към която прибавя и друга – доктор на "две медицини", желаейки да покаже, че освен лекар е и хирург. Този напрегнат опит е натрупан от досега му с нищетата, войните, грубите навици и суровото съществуване, наложено на по-голямата част от хората през Средновековието, които трябва да посрещнат идването на новата ера, отличаваща се с израстване на човешкото достойнство.

Статията е част от историята на: