Образование и обучение на Александър Опарин

От 2.3.1894г. до 21.4.1980г.

Руският биолог Александър Опарин е роден на 2 март 1894 година в гр. Углич на брега на Волга.

Още в своето детство, той е имал интерес към изучаване на флората, мечтал е да стане естествоизпитател, събирал е растения и се е опитвал да прави различни опити с тях.

По време на ученическите си години е бил силно увлечен по книгите и лекциите на руският естествоизпитател и физиолог Климент Аркадьевич Тимирязев.

През 1912 година е постъпил в университет в Москва със специалност физиология на растенията. Дипломната си работа подготвил под ръководството на Тимирязев и през 1917 година е публикувал своя първи научен труд за сравнителното изучаване на растителните глобулини. По-късно е започнал изследвания с В. Паладий и А. Бах. Изследванията били свързани с химическата природа на дихателните ферменти и биологията на ензимите.

В Катедрата по физиология на растенията към Московския университет е работил до 1921 г., след което е изпратен на специализация в Германия, Австрия, Италия и Франция. През 1929 година е станал професор, а през 1934 година - доктор на биологичните науки.

Целият си живот ученият е посветил в проучвания, изследвания и експерименти, с което заслужено е заел своето място в историята на биологичната наука. Починал е в Москва на 21 април 1980 година.

• 1935 година - първоначално заместник-директор, а по-късно – директор в Института по биохимия при АН на СССР;
• 1939 година - член-кореспондент;
• 1946 година - действителен член на АН на СССР;
• 1942-1960 година - ръководител на Катедрата по биохимия в Московския университет.

- чуждестранен и почетен член на академиите на науките на България, Италия, Чехословакия, Куба и ГДР;

- почетен член на Всесъюзното биохимично дружество на СССР, на Световната федерация на научните работници, на Японското биохимично дружество и на Съюза на научните работници в България;

- доктор на науките на Йенския университет, Варшавския университет, Висшата селскостопанска школа във Варшава, университета в Поатие (Франция), университета в Мексико, Сегетския университет (Унгария);

- член-кореспондент на Дружеството на финландските биохимици.

Статията е част от историята на:

• История на Александър Опарин