Общи данни за кръвопускането

Кръвопускането се дефинира като отстраняване на определено количество кръв от тялото. Тази медицинска практика се е изпълнявала в някаква форма от почти всички общества и култури. В различни времена кръвопускането се считало за част от медицинското лечение на почти всяка болест, позната на човека. Също така манипулацията се е извършвала като наказание или като начин за подчиняване. Лечението чрез кръвопускане запазва терапевтичната си стойност, макар и при изключително ограничен диапазон от условия. При ранните опити за кръвопускане нерядко в кожата са прониквали нестерилни остри инструменти от камък, дърво, метал, кост. Впоследствие на древните медици направило впечатление, че под повърхността на кожата могат да се забележат малки синьозелени каналчета, които са изпълнени с кръв. При следващите опити за кръвопускане вече се срязвали места с по-големи вени, а не както преди на безразборни места по кожата. За да се улесни процедурата и да се осигури по-голяма безопасност на пациентите се въвели нови по-остри и специализирани хирургични инструменти. 

 

Спонтанните форми на кървотечение като епистаксис, менструация и рани по тялото е вдъхновило древните медици, които започнали да прилагат лечебното кървене като медицинска манипулация. Египтяните например твърдели, че хипопотами търкат понякога краката си срещу острата тръстика, докато не предизвикат кървене, отстраняващо излишната кръв от организма. Перуанците отбелязват, че прилепите, когато им се предоставела възможност често смучели кръв от спящите хора. Елените и козите умишлено наранявали местата в близост до заболяло око, за да облекчат състоянието. 

 

Инструментите, чрез които се извършва кръвопускане се делят на две основни категории: използвани за общо кръвопускане и откриване на артерии и вени. Към тази категория влизат статични и еластични ланцети, резци и контейнери за събиране и измерване на кръвта, изтекла от пациента. Във втората категория са вендузите (предизвикват капилярно кървене) и вендузи. Инструментите в тази категория включват, вендузи от метал и стъкло и изкуствени пиявици измислени, за да заменят живите. 

 

Била необходима немалко изобретателност на хората, живели през 18 век, за да подобрят техниките за кръвопускане. През осемнадесети век са изобретени деликатните механични ланцети, които бързо заменили по-простите ланцети за палец.

През деветнадесети век, когато хирургически дружества започнали да рекламират инструментите си. Появили се нови проекти за изработването на ланцети, помпи, разнообразни комплекти с вендузи и изкуствени пиявици.

Инструментите за кръвопускане, които вероятно били сред  най-често срещаните  хирургически инструмент преди малко повече от век, сега са напълно непознати за средностатистическия човек.

Историческият музей на САЩ съдържа  технологии на няколкостотин хирургически инструмента. Събирането на внушителната колекция започнало в края на деветнадесети век, когато медицинските науки били все още част от подразделението по антропология. Колекцията се разраствала непрекъснато чрез множество дарения и покупки. Един от най-ранните експонати  е на музея включва четири кремъчни ланцети, използвани от местните жители на Аляска  около 1880 година. Основна част от инструментите от деветнайсети век са събрани от членовете на Медицинския университет в щата Мериленд и медицинската общност, формирана като организация през 1799 г.