Кратка история на ограниченията на тютюнопушенето - 17-21 век

Пушенето не е изобретение на коренните жители на Америка, но там е родината на тютюна. В Южна Америка индианците познавали растението, но го използвали само за смъркане. Няма достатъчно достоверни данни, но вероятно маите са първия народ, който масово пушил тютюн. С откриването на Новия свят от Христофор Колумб, вредния навик бързо e усвоен и от европейците. Историята знае името на първия европеец, който опитал "новото удоволствие".
Това е Родриго де Херес, който пръв пушил пура в Куба, като демонстрирал своята пристрастеност и при завръщането си в Испания. С това свое действие си "спечелил" тригодишно пребиваване в затвора, тъй като получил присъда от страховития трибунал на Инквизицията.

Пренасянето на тютюна от Америка и налагането му по света

Независимо от това, новата мода бързо обхващала все повече страни в Европа. Навсякъде, първоначалното отношение било свързано предимно с отвращение и забрана. Изключения все пак има - френският посланик в Португалия Жан Нико, носи новата култура в родината си, популяризирайки я като лечебно средство. Той използвал тютюн само за смъркане. Това се харесало на кралицата Катерина Медичи и затова нямало осъдително отношение към Нико. По-късно естественикът Карл Линей нарекъл алкалоидът, който се съдържа в тютюна - никотин, т.е. на френския благородник.

В Англия, крал Джеймс I публикувал трактат срещу разпространението на тютюна през 1604 година, като описва растението като "изобретение на Сатаната". Според него, пушачите миришат отвратително, измъчват околните с отвратителен пушек. Кралят забранява импорта на новата колониална стока, но по-късно променя решението си. Търговията с него носи добри печалби и монархът налага кралски монопол върху нея.

В Русия тютюнопушенето е обявено за смъртен грях в началото на 17 век. Първоначално има пълна забрана за употребата му, независимо от формата на консумация - за смъркане или за пушене. Папа Климент VIII заплашва с отлъчване всеки католик, който пуши на публично място. В Персия, Османската империя и Индия, пушачите по това време ги грози смъртно наказание.

Въпреки всичко новата мода продължава да трупа популярност в цял свят. След изобретяването на хартиените цигари, което според различните историци е дело на египтяните или на испанците, в началото на 19 век, консумацията става още по-масова. През 1856 година в Англия отваря врати първата цигарена фабрика, собственост на ветерана от Кримската война Робърт Голаг.

Първи публикации за вредата от тютюнопушенето и успехи на кампанията срещу него

През 1858 година в списание Lancet прави първите публикации, с които се опитват научно да обосноват вредата от тютюневия дим. Правителствата обаче не обръщат внимание на тази теза, тютюневите компании правят добър бизнес, който генерира приходи. По време на Първата световна война всички воюващи страни включват към войнишката дажба и определен брой цигари.

Германски медици през 20-те години първи установяват връзката на тютюнопушенето с рака на белите дробове, като през 30-те години са въведени и първите закони за ограничаването му на обществени места. През 1954 година британските медици Ричард Кукла и Братфорд Хил публикуват дългогодишните си изследвани, обхващащи пациенти-пушачи. Те доказват по-високата заболеваемост на тази група пациенти от рак на белите дробове, хронични бронхити, сърдечно-съдови и респираторни болести.

В САЩ започва кампания за ограничаване на рекламите, търговията и употребата на цигарите от началото на 60-те години на ХХ век. Първият успех е постигнат през 1966 година, когато се появяват първите предупредителни надписи по кутиите, че пушенето води до тежки здравословни проблеми. Производителите се съпротивляват, като пускат определени марки насочени конкретни потребители - по-леки, ароматизирани и т.н. Пациентски и обществени организации продължават кампаниите срещу разпространението на тютюневите изделия.

През 1975 година в Минесота за първи път се обособяват зони за пушачи. В следващите години се появяват никотиновите дъвки и никотиновите пластири, които помагат за преодоляване на зависимостта. През 1987 година се забранява пушенето във вътрешните авиолинии, когато полета продължава повече от два часа.

Аспен става първия град, в който има заведение за непушачи. На следващата година в Калифорния увеличават акциза върху тютюна, като част от приходите отиват в специален фонд за контрол на тютюна.

До 90-те години на ХХ век срещу големи компании, производители на цигари, са заведени няколко големи колективни иска.Тютюневите фирми са осъдени да платят огромни обезщетения на пострадалите от заболявания или починали, следствие на употребата на тютюневи изделия.

През 1999 година Калифорния става първия щат, в който се забранява пушенето на обществени места, включително и в баровете и заведенията. А по-късно примерът й е последван от десетки американски щати. В Европа също променят законодателството от края на 90-те години.

През 2003 година Световната здравна организация приема рамкова конвенция за борба с тютюнопушенето, към която се присъединяват 182 страни в света. Спирането на рекламата, обозначаването на цигарените кутии с надписи и илюстрации, разкриващи последствията за здравето, финансиране на програми за превенция и за терапия на зависимите са част кампанията, която се налага във все повечето държави.

СЗО ежегодно следи за напредъка на глобално, регионално и национално ниво, като мерките срещу вредния навик стават още по-строги. Бутан е първата страна, в която употребата и притежанието на тютюн е абсолютно забранена и криминализирана. В България мерки за ограничаване на пушенето са въведени от 2011 година.