Описание и естество на аневризмите в "Synagogae Medicae" на византийския медик Орибасий

От 356г.

Един от първите византийски медици, които били в състояние успешно да се справят с хирургичното отстраняване на аневризма е Орибасий от Пергам (325-403 година). Той е получил медицинското си образование в древната школа в Александрия. Неговият емблематичен труд – енциклопедията "Synagogae Medicae"(съставена след 355 година) описва важни детайли, посветени на аневризмите.

Той дефинира опасната болест като състояние, получено вследствие срастване на артериите. То може да се развие и след нараняване на артериалните съдове. При това състояние кожата над пострадалите кръвоносни съдове придобива видими белези, има нездрав вид, вредата за артерията не подлежи на лечение, а раната, която се образува не се затваря.

Диагностицирането и третирането на аневризмите според Орибасий е възможно, тъй като темпът на пулса в засегнатата област е идентичен с този в цялото тяло, а при оказване на натиск, подутината над кожата изчезва, защото съдържанието й се разнася в артерията. Ако аневризмата се разкъса, кръвта бликва със силна струя и не може лесно да бъде спряна, а ако в нея се образува тромб може да се стигне до некроза (смърт на околните тъкани).

Втората глава от енциклопедията е създадена, както самият й автор заявява, благодарение на труда на „великия хирург” от древността Антил (втори век). Според текста от втората глава на труда на Орибасий, съществуват два вида аневризми: първият е резултат от дилатацията на артериите ("aneurysma" от старогръцки се превежда като разширение); вторият вид възниква вследствие от разкъсване на артерия, в резултат на което кръвта се връща обратно към тъканите. Когато аневризмите произхождат от дилатация на съда в определен участък, те имат цилиндрична форма, докато тези, които са причинени от лезии (рани) по вътрешността на съдовете, са закръглени по форма. По стените на първите се отлагат повече чужди тела (може би се касае за калциеви отлагания) и при натиск с пръсти, не се чува звук. Напротив, при „травматичните” аневризми се чува неясен ("psophos" от гръцки) звук.