Описание и лечение на ужилване от скорпион, направено от Авицена в „Канон по медицина”

От 1010г.

Ужилването от скорпион е бил един от най-старите и сериозни здравни проблеми в Иран. Отровните животни обитават различни области, а по тази причина резултатите от злополучните им контакти с хората  често били описвани в иранските древни медицински текстове. Благодарение на проучвания и изследвания, посветени на иранската традиционна медицина учените имат възможността да открият повече факти за лечението, контрола и превенцията на ужилванията от скорпион.

Ибн Сина (Авицена) е бил известен персийски лекар, който преди около 1000 години е описал ужилване от скорпион от вида H. Lepturus, а въз основа на клиничните признаци, написани в неговия труд „Канон по медицина” (съставен около 1010 година) учените могат да потвърдят, че наистина скорпионът е от този вид. Разказът на Авицена е предал изключително точно клиничните прояви и симптомите на ужилване от скорпион. Древният медик пише, че: „…отровата на тези животни е много силна, но при ужилване човек не чувства болка. Болката започва да се усеща ден по-късно. Впоследствие хората започват да униват, пребледняват и започват да чувстват силна болка, езикът се възпалява, мястото на ужилване се инфектира, понякога пациентите дори загиват. Не пренебрегвайте ужилването, дори болката да не е силна, защото жилото на този скорпион е силно отровно". Изводът, който може да се направи от информацията, предадена от Авицена преди около 1000 години е, че скорпионските ужилвания в Древен Иран са се лекували преди векове, а уврежданията от H. Lepturus са били добре познати на древните лекари, тъй като клиничните признаци, предадени от Авицена са изключително точни.

Отровата на този вид скорпион има цитотоксични и хемолитични ефекти. Съвременните учени писали по тази тема са: М. Радманеш, който е автор на: „Clinical study of Hemiscorpion lepturus in Iran”, написан през 1990 година и „Cutaneous manifestations of the Hemiscorpius lepturus sting: a clinical study”, написан през 1998 година. Трудът „An epidemiological and a clinical study on scorpionism by the Iranian scorpion Hemiscorpius lepturus” е написан през 2007 година и принадлежи на M. Пайпизадех, А. Джалади, М. Тараз, Р. Порабас и А. Заремиракабади. Всички те, подобно на древните медици, сред които е и Авицена са описали по точен начин признаците на ужилване от скорпион. Влиянието на Авицена върху развитието на средновековната медицина е неоспорим. Познанията му били приложими както за медиците от неговата историческа епоха, така и за тези, живели стотици години след него.

В друга част от „Канона по медицина” е описана още една любопитна клинична проява на отровата на скорпионите – нейната невротоксичност. Медикът наблюдава, че пациентите започват да се потят, имат конвулсии, кожата става студена, пенисът при мъжете започва да изглежда по-дълъг и по-издигнат от обичайното, ужиленото място се чувства огненогорещо, тенът на лицето се променя напълно, по устните се появява лепкава течност, сълзите също стават лепкави  и започват да коагулират в очните ъгли.

В иранската традиционната медицина, а и в „Канона по медицина” на Авицена се препоръчва прилагането на гореща пара и затоплянето на мястото на ужилване от скорпион като метод за лечение. Според традиционната иранска медицина използването на горещ сироп от блатна мента също повлиявало добре на пострадалите. По тази тема през 1990 година е писал съвременният учен M. Рази през 1990 година, а името на статията му е „Al-hawi”. В нея се споменава и, че според древните египтяни мястото на ужилване от скорпион трябвало да се облее веднага с горещо арганово олио и смола, за да се обгори тъканта.

В традиционните ирански източници, особено в „Канона по медицина” са описани немалко лекарства, но се твърдяло, че смолата на растението „Асса foetida” е най-ефективна, защото неутрализира отровата. Споменава се, че "яденето на чесън след пиене на вино облекчава болката. Ако чесънът се приема с орехи, виното трябва да се пие по-късно, за да намалее болката по-бързо. След това пациентите трябвало да се настанят в горещо помещение, за да се изпотят. Най-добре е ужилената област да се сложи над източник на гореща пара. Особено необходимо е пациентът да се изпоти. По този начин токсичните вещества от отровата на скорпиона се отделят от тялото чрез потта. Действието на парата се подсилвало от баня, а след това пациентът  отново трябвало да пие вино. Оралните медикаменти за лечението на скорпионово ужилване включвали горчив сок от маруля, сок от пустинна цикория, бира, и средства за понижаване на температурата в областта на ужилването, особено в случаите на тежко възпаление. В други източници се споменава, че е добре да се пие чай от растението бласкун, тъй като то действа диуретично. Ето защо, той е предписван и срещу ужилване от отровни насекоми. Локално (на възпаленото от ужилването място) се прилага смес от чесън, топло вино, сърцевина от бутилкова палма, смола, акаркара, смес от галбан и камфор. Тя се считала за изключително полезна при лечението.

"Канонът по медицина" на Авицена е изключително ценен медицински документ за изследователите. Историците могат да потвърдят, че трудът на медика е служил като основен източник, по който са преподавали на обучаващите се медици до 17 век, освен това благодарение на него може да се проследи колко напреднала е била медицината в Близкия Изток.

Статията е част от историята на:

• История на Авицена