Описание на Антил на артериите, подходящи за кръвопускане

Старогръцкият хирург Антил, живял около 2 век, е посветил част от работата си (носи заглавието „За медикаментите”) на артериотомията, но възгледите му са известни на историците главно чрез трудовете на византийският медик Орибасий. Това е така, защото записките на Антил са били унищожени по една или друга причина. За тях може да се съди от медицинската енциклопедия на Орибасий (написана около 553 година), наречена „Sinagogue Medicinae”.

Орибасий свидетелства, че старогръцкият медик е срязвал артерията, която се намира над тила, директно под главата, между големите сухожилия (византийският медик е описвал тилната артерия). Ако по някаква причина тази артерия не е достъпна, за да се извърши лечебно кръвопускане, медикът трябвало да направи малък разрез на артерията, която се намира зад ушите (вероятно се касае темпоралната артерия). Орибасий твърди, че :"Последната рядко бива ползвана за кръвопускане, тъй като е много голяма по размер, много близо до мускулите и е оплетена с множество мембрани."

Най-доброто място за извършване на кръвопускане е тилната артерия: „прави се малък разрез, надолу по посока на костта, която е лишена от плът”. Следващата процедура изисквала връзването на „устието” на артерията. "По-лесно е да се изолира артерия чрез поставянето в нея на инструмент с две остриета, за да се извършват малки и частични разрези на съдовете (схемата по-долу).

Когато медикът прецени, че пациентът е кървил достатъчно, инструментът трябва да бъде леко издърпан навън, а хирургът трябва да отреже участък от артерията, който преди това е лигиран. "По този начин, артерията, няма да провежда повече кръв и няма да има риск от кръвоизлив, тъй като устието на артерията ще "прибере" към плътта.

Статията е част от историята на:

• История на кръвопускането