Описание на метода на Ханеман за разреждане на хомеопатичните лекарства

от 18 яну 2016г., обновено на 10 фев 2016г.

От 1801г.

Впоследствие той е разработил своя система за лечение, която започнала да се нарича хомеопатия (след 1796 година). Неговата лечебна система е базирана на твърдението, че определен медикамент може да подейства единствено на заболяванията, чиито симптоми са много подобни на онези, които възникват при здрави хора при употреба на същия медикамент. Друг крайъгълен камък в хомеопатията на Ханеман е задължителното разреждане на медикаментите, които следва да се приемат от болния.
Методите за приготвянето хомеопатичните медикаменти са разработени от „бащата” на системата за алтернативно лечение – Самюел Ханеман. Нейните постулати са изказани след 1976 година, а около 1801 година се появили едни от първите хомеопатични медикаменти. Основната информация за Ханемановата хомеопатия се съдържа в книгата на Ханеман от 1810 година, която носи заглавието „Органон на лечебното Изкуство”.

И така, германският медик стигнал до извода, че за да се приготвят хомеопатичните лекарства трябвало да се спазват няколко основни процеса – набавяне и обработване на изходните суровини, създаване на тинктура-майка и динамизиране на медикаментите. Майчината тинктура се създавала чрез накисване (мацериране) на определени лечебни растения в готов разтвор, съставен от 96% алкохол и вода. След определен престой в разтвора се извличали (екстрахирали) полезните вещества, а самият метод на извличане се прилагал за направата всички хомеопатични лекарства с растителен произход. Полученият чрез екстракция разтвор се подлагал на пресоване и филтрация.

Следващият процес, от който зависел видът на хомеопатичните медикаменти се нарича динамизация, състоящ се от два основни подетапа - разреждане и потенциране (динамизиране). При първия подетап концентрацията на тинктурата-майка и на разтвора на даденото химическо вещество трябвало да се редуцира (чрез разреждане). Полученото съдържание се подлагало на динамизация (разтръскване). Разреждането можело да се извърши по два отделни метода – на Корсаков и на Ханеман. Именно вторият метод ще бъде разгледан в следващите редове.

Методът за разреждане на Самюел Ханеман постулирал, че от майчината тинктура трябвало да се вземе точно 1 тегловна единица. Тя трябвало да се смеси с 99 тегловни единици разтворител. Полученото съдържимо се подлагало на динамизация.Така се получавало лекарство от първо хомеопатично разреждане – 1СН (Centesimal of Hahnemann, или разреждане в съотношение 1:100).

Схемата по-долу отразява описания до тук процес.

От сместа, разредена в съотношение 1 към 100 също трябвало да се вземе 1 тегловна единица. Тя се смесвала в отделен стъклен съд с нови 99 единици разтворител. По този начин се получавал медикамент с разреждане с 2CH, синтезиран по метода на Ханеман. Впоследствие се взело решение по метода на Ханеман да се въведе десетично разреждане, т.е дозите да бъдат приготвяни в съотношение 1:10, 1:100, 1:1000 (до 6-8) степени, наречени потенции.

Може да се направи извод, че и двата метода за разреждане (на Корсаков и Ханеман) при производството на хомеопатични медикаменти са изключително сходни. Основната разлика между тях е, че при Ханемановия метод за всяко следващо стократно разреждане, задължително трябвало да се ползва нов стъклен съд. Според Корсаков, след изливането на съдържимото в стъклена колба (за първото стократно разреждане), в нея трябвало да се остави само една капка тинктура. Течният разтвор с разреждане 99 капки трябвало да се добави към съдържанието в колбата, а не да се ползва нов съд. Този процес се повтарял до достигането на желаното разреждане. Методът на Корсаков е по-икономичен, но въпреки това съвременната хомеопатия разчита и на двата способа за разреждане.