Описание от Орибасий на операция по отстраняването на разширени вени, практикувана във Византия

От 558г.

Орибасий е един от най-известните византийски медици от миналото. Историците са проучили работата му благодарение на неговите писмени трудове. Най-популярния от тях се казва "Sinagogue Medicae". Той е написан след 558 година. Осемнадесета, деветнадесета и двадесета глава от него касаят оперативното лечение на вариците (разширените вени) в различни области на тялото. Осемнадесета глава е най-обемна и носи заглавието "За разширените вени". Орибасий започва труда си, обяснявайки какво са разширените вени. Той описва, че състоянието се превръща в причина за повишено кръвно налягане, което се упражнява по стените на кръвоносните съдове, а варикозни кръвоносни съдове могат да се появят по главата, корема, скротума и краката. За третирането на това заболяване медикът е прилагал оперативна намеса. Оригиналният текст "Oribasii collectionum medicarum reliqviae" от труда на Орибасий е преведен от гръцки на английски език през 1931 година от учения от И. Рейдър.

Той е следният: "Преди започване на операцията, ние поставяме пациента с лицето надолу, връзваме всичките му крайници към леглото със стегнати превръзки, като изключение правят единствено варикозните участъци, за да могат асистентите да манипулират свободно според нуждите на процедурата. След това, ние вземаме куки, наречени "cirsulce" (старогръцки инструмент, с които варикозните съдове се издърпват нагоре, наричат се още и "варикоекстрактори". На външен вид те приличат на съвременния форцепс. Темата за старогръцките и римските хирургически инструменти е проучена подробно от Дж. Милн, автор на труда "Surgical instruments in Greek and Roman times", написан през 1976 година) с форма на буквата "Г". С него се пробожда повърхността на кожата, която е навдигната най-високо от увредения съд и е в непосредствена близост до отбелязаната за срез област. След това издърпваме и прокарваме куката по протежение на крака като едновременно с това тя се завърта, така че кожата да се измести и огъне нагоре. Тогава се прави разрез в кожата [Фиг 4, A] с малка дължина, кожата се разделя, без да се достига до варикозата, която лесно може да се разпознае, защото е гладка с лазурен нюанс, благодарение на кръвта, която съдържа.

Ако след разреза на кожата медикът се натъкне на бели и здрави мембрани се употребява куката, ползвана преди това, мембранната тъкан се перфорира и разкъсва, докато се достигне вената. Ако има много мембрани, процедурата може да се повтори три или четири пъти. След това, специална кука със затъпени върхове се обръща надолу по посока на съда. Този инструмент византийските хирурзи са наричали "τυφλ'αγκιστρον" ("typhlangistron", тъпа кука, на латински - "hamus retusus"). За конкретната операция той е служил за повдигане на варикозния съд (фиг. Б).

Ако тази процедура се окаже трудна, съдът трябва да се хване с втора подобна кука (по същия начин, описан по-горе), но се работи в обратна посока с втората кука. След като сме обхванали варикозата с двете куки, тя трябва да се изтегли нагоре.

Ако вената не е била добре повдигната, както често се случва, тъй като тя се намира много дълбоко, или защото се е изплъзнала по стените на разреза, ние трябва бавно да разположим затъпената кука, така че да се образува прав ъгъл между нея и съда. След това, бавно опираме края й, който се повдига до повърхността на кожата, за да се подобри видимостта. С малкия пръст на лявата ръка, медика започва да притиска кожата към куката, така че да улесни „подсигури” захващането на съда, който често се плъзга поради оказания натиск. Ако отново вената не е успешно хваната, куката се мести в обратна посока и процедурата се повтаря. Ако дори и след това манипулацията се провали, се вземат две остри куки, които се дават на асистентите на хирурга. Те придърпват навън външните ръбове на раната и с трета, изключително извита кука се разделят и срязват мембраните, които нарушават видимостта към варикозния съд. След това издърпваме едната или и двете куки, които са били насочени преди това.

След това ние поставяме под варикозния съд перце, друг мек предмет или затъпена игла с вдянат конец [Фиг 4, В]. Тази процедура може да се извърши само ако вече вената е повдигната със затъпените куки.

След първия разрез и изолирането на увредения от варикозата участък, продължаваме с останалите разрези по същия начин, като не се започва от най-долната част на крака.
Ако варикозата е „права”, разрезите се правят на интервали, не по-малки от два пръста (на дължина, като се има предвид, че 1 пръст е около1.8 см)."

Трудовете на Орибасий, посветени на разширените вени са истинско богатство за медицинските историци, защото те отразяват колко е напреднала съдовата хирургия във Византия, още повече че съвременната хирургическа процедура по отстраняването на разширени вени не е толкова различна от описаната по-горе.