Описание на тракийския лекар Салмокс (Залмокс), направено в Платоновия диалог "Хармид"

От -380г.

Значително място в древнотракийската култура и медицина заема популярният лекар, жрец и богочовек – Салмокс (Залмокс). Според някой историци той бил съвременник на Орфей. Преди да бъде обожествен е бил владетел и жрец на тракийското племе гети, населявало двата бряга около устието на река Дунав.

Най-старият писател, споменаващ за Салмокс, е Херодот (V век пр. н.е.). Той разказва за възкресението на Салмокс, който се е върнал от задгробния свят и учил траките да вярват в безсмъртието на душата. За него пишат още Страбон, Ямблих и Порфирий, според които той се интересувал от разположението на небесните тела. Този факт, а също и вярата в безсмъртието на душата го характеризират като привърженик и продължител на Орфизма по нашите земи.

За медицинските възгледи на Салмокс историците съдят по известния диалог на Платон "Хармид", написан около 380 г. пр.н.е., в който той казва: "Така стои работата, Хармиде, и с припяването. Аз го научих там в похода, от един от тракийските лекари на Салмоникс, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец заявяваше, че гърците имат право да говорят това, което току що казах" – "Но нашият цар Салмокс, рече той, бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, тъй както не бива да се лекува тялото без душата, и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести, е защото не признават тялото като такова, което, щом  не се намира в добро състояние, не позволява и на частите да се намират в добро състояние. Той казва, че душата е такова нещо, от което произтича всякакво добро и всякакво зло за тялото и целия човек, както главата е същото нещо за очите, за това трябва главно и преди всичко да се лекува душата, за да бъде в добро състояние и главата, пък и останалите части на тялото. А лекуването на душата, мили мой, казва той, става с някакви припявания, а тия припявания са добрите беседи. От такива беседи се ражда в душата мъдрост и щом веднъж душата придобие мъдрост и я притежава, вече  е лесно да придаде здраве и на главата, и на останалите част на тялото".

Така е изглеждал ранният диалог на Платон, озаглавен като "Хармид"

Сведенията за Салмокс го очертават като създател на едно цялостно учение за човешката природа, за което най-съществено място заемат изучаването на небесните тела, орфическата концепция за задгробния живот, възгледът за единството на тялото и душата, както и на отделните телесни функции.
От „Хармид” става ясно, че тракийските лекари, последователи на Салмокс, са имали критично отношение към елинските, които не са признавали, че цялото тяло е „такова, което щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частите да се намират в добро състояние”. По-късно небезизвестният реформатор на медицината Хипократ вече разглежда природата като единство на телесните и духовните функции.