Опити за разгадаване на изменчивостта на гена

От 1885г.

С възникване на класическата генетика най-често задаваните въпроси от страна на изследователите са били: "Колко стабилни са гените?", "Кои са факторите, които могат да изменят гените?" и безброй други, с които са се опитвали да разгадаят вторият еволюционен фактор според Дарвин, а именно - тайната на изменчивостта.

Според концепцията на учените А. Вайсман и Дж. Лотси, изменчивостта зависи основно от генетичните рекомбинации, а именно от смесването на практически неизменяемите наследствени заложби. Дълго време тази концепция и генът не са се приемали за "свръхстабилно образувание".

Първите генетици са смятали, че условията, при които се изменя гена са били толкова неблагоприятни, че би било невъзможно те да бъдат съвместими с живота. Затова в еволюцията са се използвали старите гени в нови комбинации, чийто брой бил толкова голям, позволявайки да се смята, че в близките милиард години еволюционният процес няма да завърши.

Привържениците на идеята за стабилността на гена не били на много грешен път, макар че генът се е оказал изменящ се. Теорията на Вайсман е била приета за вярна - еволюцията значително по-често използвала стари гени, отколкото да създава нови. Изключение правели само микроорганизмите с хаплоиден набор гени.

И все пак нови алели възниквали постоянно. Стабилността на гените не се е смятала за абсолютна. Това се доказва като се наблюдава възникването на форми с наследствено изменени признаци. Такива изменения отдавна се наричат мутации.

Терминът "мутация" е възникнал през XVII -XVIII в. Може би, че хайделбергският аптекар Шпренгер, описал появата на странното растение чистотел с нацепени листа, а френският градинар Дюшен, наблюдавал ягода с обикновени, а не тройни листа; а може би пък ботаникът М. Адансон, описал редица изменения в лена и ечемика.

Отдавало се е голямо значение на описанията на латински език. Мутация на латински (mutation) означава "изменение", затова първите учени, употребяващи тази дума, по всяка вероятност не са смятали да създават нов термин, а само са констатирали факта поява на нови признаци.