Опити и изводи на Хуго Де Фриз и С. Коржински, свързани с видообразуването

От 1886г.

Един от първите генетици Хуго Де Фриз се опитал да възпроизведе експериментално процеса на видообразуването, с цел да провери дарвиновите теории.

Първоначално посял семена, които събрал от болни растения, израсли при неблагоприятни условия, но не постигнал успех. През 1886 година провел опит с растението ламаркова енотера (вид, близък до известния градински чай).

Енотера (пупалка) - Oenothera biennis, Evening primrоse

Минавайки покрай обраслото с енотера картофено поле близо до село Хилверсум, Де Фриз забелязал, че сред масата обикновени растения се виждат някои рязко отличаващи се екземпляри. Той посял събраните от тях семена в опитното поле и в цели 17 години изследвал повече от 15 хиляди растения.

Отначало открил 3 рязко отличаващи се форми, след което описал десетки такива. Голяма част от тях се оказали съвсем стабилни. Станало ясно, че мутацията изменя не един признак, а цялото растение и се унаследява стабилно, без разцепване на признаците; комплексът от признаци преминава по наследство като единно цяло.

Генетикът стигнал до извода, че Дарвин не бил прав. Според него видообразуването не е постепенен процес на приспособяване към условията на външната среда, а зараждане на един вид от друг.

В еволюционния процес скокообразно се изменят не гените, а самите видове. Новият вид се появява от недрата на друг. Ролята на естествения отбор при това се свежда до унищожаване на неуместните мутанти.

Основни твърдения на Де Фриз:

• "Мутациите възникват скокообразно, без преходи."
• "Веднъж възникналата мутация е устойчива, за разлика от фенотипните изменения."
• "Мутациите възникват ненасочено; една и съща мутация мже да възникне повторно."

Тези изводи на Де Фриз са поставили началото на изследванията по изменчивостта на генотиповете. Самият термин "мутация" се оказал прекалено широко понятие, описващо цяла група явления. По това време генетиците са различавали в наследствената изменчивост следните категории:

1. Геномните мутации, когато се изменя броят на хромозомите в набора.
2. Хромозомните преустройки, в процеса на които или се изменя последователността на гените вътре в една хромозома или нехомоложните хромозоми обменят свои части. Към тази категория се отнасят случаите, когато късче от хромозомите се удвоява или, обратно, се губи.
3. Точковидни или генни мутации, изменящи структурата на отделните гени и невидими под микроскоп.

Де Фриз не подозирал обаче, че подобни идеи развивал и руският ботаник и противник на дарвиновите теории С. И. Коржински. Събирайки завиден брой факти свързани със спонтанната изменчивост, Коржински създал теория на хетерогенезиса (раждане на разнообразие), която във всички детайли била аналогична на мутационната теория на Де Фриз.