Опити от 50-те години в САЩ да се популяризират сред обществеността методите за третиране на сърдечен арест

Спирането на сърцето, известно и като сърдечен арест представлява спирането на механичната дейност на сърдечния мускул, потвърдено от липсата на доловим пулс, липсата на съзнание и дишане (или извършване на агонални дихателни движения). Поведението при различните форми на сърдечния арест при отделния пациент обхваща начално поведение, кардиопулмонална ресусцитация, включваща основна подръжка на жизнените функции и последващото им поддържане с дефинитивни усилия - постресусцитационни мероприятия, дълготрайно лечебно поведение.

Именно към популяризирането и запознаването на обществото с методите за третирането на сърдечния арест се стремели немалко медици, живели в следата на 20 век в САЩ. Наред с останалите средства за масова информация, здравните работници взели решение през 1958 година да създадат образоваелни медицински филми, разказващи за историята и третирането на сърдечния арест.

Първият от тях бил наречен "Лечението на сърдечния арест" ("The Treatment of Cardiac Arrest") и бил режисиран от К. Енгел, който работил като директор на отдела по медицинска фотография в болница "Guy’s Hospital". Медицинските съвети по заснемането на филма били предоставени от кардиохирурзите д-р Ръсел Брок и д-р Доналд Рос. Първият филм показва и какви манипулации следва да извършва медикът при пряк сърдечен масаж, а вторият, наречен "Причини за сърдечния арест" демонстрира двата вида. Във втория филм участва д-р Джон Беърд, работил като анестезиолог в лондонското училище "Postgraduate Medical School". И двата филма показват пред обществеността от 1950 година действащи техники, някои от които се използват и днес, не само за да накарат хората да научат повече за тях, но и да открият повече за историческото минало за третирането на сърдечния арест.

А сега - малко история

Вътрешният сърдечен масаж, приложен за незабавното третиране на сърдечен арест по време на сърдечна операция е направен за пръв още в края на 19 век. До 1906 година научното издание "Lancet review" е успяла до събере над 40 доклада, разказващи за прилагането на тази инвазивна медицинска манипулация. През 1958 година направата на гореспоменатите филми е целяла да окуражи и да насърчи по-широкото приложение на техниката. Неслучайно в първия филм, д-р Рос съветвал описанието на извършването на вътрешен сърдечен масаж да се направи директно от учебника по хирургия, изготвен под строгата редакция на хирурзите от „Guy’s Hospital”.

Очакваната положителна промяна

Всички дейности по популяризирането на методите за спешното третиране на сърдечния арест дали бърз резултат. Още в края на 1958 година извършването на непряк сърдечен масаж за пръв път било официално описано в елитното медицинско издание на „Journal of the American Medical Association”. След по-малко от 6 месеца „Lancet review” съобщил и за изготвянето и на първия английски доклад за успешното извършване на манипулацията, описана от медиците на „Guy’s Hospital”.

Въпреки категоричните успехи, сред лекарите се разпространявала шегата, че пациентите се страхували да припаднат в пределите на университетските болници от страх, че може да се събудят с белег на гръдния им кош. Шегата настрана, снимката по-долу от месец юли, 1961 година показва д-р Доналд Рос, който демонстрирал пред журналист от вестник „The Gazette” как се извършва непряк сърдечен масаж.

Преминаването към затворен масаж сред лекарите от „Guy’s Hospital” дало началото на ново лечение на  сърдечния арест: външната дефибрилация. При този метод върху пациента се упражнявал терапевтичен токов удар, благодарение на електроди, които се поставяли на гръдната стена (а не по повърхността на сърцето както се процедирало преди това). До 1963 година оборудването, необходимо за провеждането на новите техники станало широко разпространено в болничните заведения в САЩ.