Опит, подпомогнал разработването на дефибрилатора

От 1899г.

Демонстрация на функциите на първите дефибрилатори е направена за пръв път през 1899 г. от физиолозите Жан-Луи Прево и Фредерик Батели, работещи в университета в Женева, Швейцария. Те откриват, че малките електрически шокове могат да предизвикат камерно мъждене при кучета, а по-големите заряди могат да направят това състояние обратимо.

Външният дефибрилатор е изобретен от Уилям Коувенховен през 1930 година. Когато е студент, той изучава връзката между токовите удари и последиците от тях за човешкото сърце. Медикът е впечатлен от опита на Жан-Луи Прево и Фредерик Батели, а информацията от него му помага да разработи апарат, който чрез действието на електричество да може да накара сърдечния мускул да се съкрати. Манипулацията е отново е приложена на кучета.

Първото прилагане на дефибрилация на пациент е през 1947 г. и е извършена Клоуд Бек. Тези ранни дефибрилатори използват променлив ток, трансформиран от 110-240 волта и от 300 до 1000 волта. Техниката често се оказва неефективна, защото морфологичните изследвания от направени аутопсии показват увреждане на клетките на сърдечния мускул.

Статията е част от историята на:

• История на дефибрилаторите