Опиумен мак: от Пътя на коприната до съвременните лекарства

от 05 ное 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1800г.

Най-ранните сведения за отглеждането и употребата на опиум е от 3400 г. пр.н.е., когато опиумният мак се отглеждал в Месопотамия (Югозападна Азия). Шумерите са го наричали "растението на радостта". Древният народ скоро предал знанието си за лечебното растение на асирийците, които на свой ред го предали на египтяните. Тъй като хората научават за силата на опиума, търсенето му се увеличава. Много страни започват да отглеждат опиумен мак, за да имат постоянна наличност от него. Растението се разпространява по Пътя на коприната (от Средиземно море през Азия и най-накрая в Китай), където става катализатор на "опиумните войни" от средата на 1800 година.

Пътят на коприната

Пътят на коприната е термин, въведен през 18-ти век, за да се обозначи поредицата от свързани помежду си маршрути, които обикалят от Европа до Китай. Тези търговски маршрути служат на империите на Персия, Сирия, народите по брега на Средиземно море, Индийското царство на изток. До края на Средновековието маршрутите се разширяват, достигайки от Италия на запад до Китай на изток и Скандинавия на север. Опиумът е един от ключовите продукти, търгувани по Пътя на коприната.

Опиумните войни

За да финансира все по-голямото си желание за употреба на автентичен китайски чай, Великобритания, контролирайки Източно-индийската си част започва да развива контрабанда на индийски опиум в Китай. Това довежда до скок в процентите на пристрастяване сред китайците и до началото на опиумните войни от средата на 1800 година. Китайските имигранти, работещи за развитието на железниците по време на Златната треска популяризират пушенето на опиум в Америка.

Опиумните бърлоги

Опиумните "бърлоги" са създадени като обекти за търговия с опиум. Те са често срещани в Китай, Югоизточна Азия, САЩ и части от Европа. Опиумните "бърлоги" са се появили в китайския квартал на Сан Франциско и се разпространили на изток към Ню Йорк.

Китайски опиумни лули

Снимката по-долу показва антична опиумна лула от 1821 г. с изискани детайли, която се е ползвала от богатите китайци, пушещи опиум.

Пособия за пушещите опиум

В допълнение към традиционните лули, пушачите на опиум можели да ползват и лампи за нагряване на опиум, както и различни инструменти за изгарянето на смолистите вещества.

Тежести и Везни

Тези златни слончета представляват тежести, които се ползвали, за да се измери точното количество опиум за продажба.

Опиумът в древната медицина

Опиумът е бил известен на древните гръцки и римски лекари като мощно болкоуспокояващо. Той също се е използвал за сънотворно и очистително. Търговията и производството на опиум се разпространили от Средиземно море до Китай от 15-ти век.

Морфин

През 1803 година морфинът, основната съставка в опиума, се екстрахира за пръв път от опиумната смола. Морфинът е десет пъти по-мощен от преработения опиум. Приветстван е като чудотворно лекарство и е широко предписван от лекарите в средата на 1800 година. Морфинът е едно от най-ефективните лекарства за облекчаване на острата болка и остава стандарт, на базата на който се произвеждат новите болкоуспокояващи.

Кодеин

Кодеинът е друг компонент, съдържащ се в опиума, който се изписва по лекарска преценка за облекчаване на умерена болка и потискане на кашлицата. Той има по-малък болкоуспокояващ ефект от морфина и обикновено се приема през устата. Като за медикамент за потискане на кашлицата, кодеинът е компонент в редица течни лекарствени препарати.

Хероин

За пръв път се синтезира през 1874 г. от фармацевтичната компания на „Bayer”. Препаратът е въведен за медицински цели през 1898 г. Лекарите не знаят за неговия потенциал за пристрастяване, но от 1903 г. започват масови злоупотреби с хероин, достигайки до тревожни нива в САЩ. Цялостната употреба на хероин е обявена за незаконна от федерален закон през 1924 година.

Оксикодон

Оксикодонът се синтезира от тебаин, който е трети компонент в състава на опиума. Подобен на морфина, той се използва за облекчаване на болката. Оксикодонът се приема през устата. Опиумът (и по-голямата част от неговите производни, с изключение на хероина) е посочен като контролирано от закона вещество поради неговата медицинска полза.