Опиумът и неговите лечебни деривати във Викторианската епоха

От 1757г.

Наркотичните и болкоуспокояващи свойства на опиума са били известни още от праисторически времена. В началото на ХVIII век, опиумът се произвежда в някои части на Египет, Мала Азия и Бенгалия. Активното вещество на сънотврония мак и неговите производни се предлагат на пазара като лекарство, а също и като приемлив вариант за развлечение в Азия. "Търговията с опиум в Китай е започнала от португалците и холандците още през седемнадесети век, но не достига големи размери, докато британците не превземат Бенгалия през 1757".

До 1830 г., британците стават най-големите трафиканти на опиум в света. Британската империя поддържа трафика на на опиумна смола в Китай, който разполага с огромен пазар. Законът за опиума от 1878 г. утвърждава ролята на пристрастяващото вещество, превръщайки го в крайъгълен камък на британската имперска икономическа политика в Далечния изток.

В началото на ХIХ век, в резултат на разширяването на Британската империя, опиумът става достъпен във Великобритания. Скоро той е толкова популярен, колкото и алкохолът. Въпреки това, по-голямата част от вноса на веществото до Великобритания се извършва не от Индия, а от Турция. "Турският опиум се отличава със своята здравина на структурата на смолата и високо качество”. Упойващото вещество и неговите производни са широко признати във Викторианска Англия като "лекуващи всичко", а обхватът на опиатните препарати на пазара става огромен.

Медицински текст от времето на Викторианската епоха прави списък на популярните лечебни производни на опиума. Сред тях са електуарий (смес от опиум билки, мед или глицерин), бонбони с опиумен прах, тинктура и сапун с опиум, опиумни пастили и вино, известно като лауданум на Сиденхайм, както и оцет, супозитори и мехлеми с наркоточното вештество. Сред най-популярните лечебни съединения с опиум е тинктурата (лауданум). Сместа на наркотичното вещество с алкохол и камфор е известна като парегорик.

Най-популярното опиумно производно, на което е разчитала медицинската наука е лауданумът (тинктурата от опиум можело да смеси и с вино или вода). Лауданумът, наречен "аспиринът на деветнадесети век", е широко използван във Викторианските домакинствата като болкоуспокояващо, препоръчвано за широк спектър от заболявания като кашлица, диария, ревматизъм, "женски" проблеми, сърдечни заболявания, дори и делириум тременс. Сред именитите викторианци, разчитащи на лауданума са Елизабет Барет Браунинг, Чарлз Дикенс, Елизабет Гаскел, Джордж Елиът, Брам Стокър, Габриел Росети Данте и съпругата му Елизабет Сидал, която починала от свръхдоза лауданум през 1862 година.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината