Осигуряване на постоянен съдов достъп чрез артериовенозна фистула

От 2.19.1965г.

През 1966 година емблематичен американски вестник публикува статията  "Лечение на хронична хемодиализа чрез венепункция и хирургично създадена артериовенозна фистула". Информацията е предоставена от екипа на медиците Бреша, Чимино, Апел и Хъруич. Д-р Апел е хирургът в този екип.

Първата, създадена специално за целите на хемодиализата хирургична фистула е направена на 19 февруари 1965 г. Основната й цел е осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа. Медицинската манипулация е последвана от още 14 операции, проведени последователно във времето до 21 юни 1966 г. Дванадесет от четиринадесетте фистули, осигуряващи постоянен съдов достъп започват веднага да изпълняват функциите си, а две от тях никога не са функционирали (например при първия пациент причина за това е, че анастомозата "е направена твърде малка"). Този своеобразен първоначален „провал” се оценява като изключително нисък процент на неуспеваемост на процедурата през 2005 година. Д-р Скрибнър от Сиатъл е първият нефролог, отговорен за направата на фистула, осигуряваща постоянен съдов достъп на негов пациент от Ню Йорк.
Д-р Апел извършва анастомоза „от страна до страна”, свързвайки областта между радиалната артерия и черепната антебрахиална вена на китката. Шевът е възможен, защото за направата му е използвана специфична артериална коприна.

Много години по-късно (през 1994 година), д-р Чимино заявява, че: "решението подкожно да се свържат артерия и вена, създавайки се вътрешен шънт изглежда не само логично, но е и класически пример за това как в някои критични случаи необходимостта се превръща в майка на нововъведението". Въпреки това лекарят признава и, че: „артериовенозните фистули могат и да доведат до сърдечна недостатъчност, а това би било особено опасно при пациенти, чиято сърдечно-съдова система вече е била изложена на риск”.

Медиците Чимино и Апел напускат болницата „Veterans Administration Hospital” в Бронкс, Ню Йорк. Д-р Чимино все още практикува палиативна медицина в болница „Calvary Hospital” (също в Бронкс, Ню Йорк), а д-р Апел се пенсионира с успешна и добре изградена кариера на общ хирург.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа