Осицилотометър на Пако от 1909 година

Кръвното налягане на пациента е една от променливите, наблюдавани от анестезиолозите по време на хирургични интервенции, изискващи употребата на  анестезия. Осцилотометърът е инструмент, който измерва трептенията (колебанията) или налягането на кръвта, което се упражнява върху стените на артериите.

Френският лекар Мишел Пако (1867-1938) е въвел в употреба сфигмографичния си осцилометър през 1909 г. Той започнал да се произвежда от френската компания "G. Boulitte" около 1930 година.

Колебанията в налягането на кръвта в артерията, над която се намира маншета се пренасяли в капсулован барометър, част от херметически затворения метален корпус на осцилотометъра. Той е имал две скали: една за четене на колебанията в амплитудата, а другата скала служила за определянето на кръвното налягане. Скалата за кръвното налягане е маркирана в сантиметри живачен стълб, а съвременните сфигмоманометри отчитат показателите си в милиметри.

Маншетът, част от осцилотометърът е проектиран от високо уважавания френски кардиолог Луи Галавардин (1875-1957). Сред приноса му към историята на медицинската наука е  неговото обширно проучване, касаещо физиологията на кръвното налягане. Разработеният от него маншет за измерване на кръвното налягане включвал два независимо надуващи се гумени балона, като единият се разполагал над другия. Осцилотометрите от този тип били открити, за да се осигурят по-точни показания.

Статията е част от историята на:

• История на сфигмоманометъра