Основаване на "Бийчам" ("Beecham") и развитие на компанията до края на 80-те години на 20-ти век

От 1847г.

През 19-ти век "Бийчам" ("Beecham") била една от първите компании на Острова, която започнала активно да рекламира продуктите си, възползвайки се от големите възможности на рекламното послание. Така, само за няколко години Бийчам се превърнала в мултинационална организация – при това в период, в който ръководителите на фармацевтичните фирми нямали особено голям кураж да извършват търговски операции извън границата на Великобритания.

Началото

През 1847 година амбулантният търговец Томас Бийчъм започнал да обикаля английския град Уигън и околностите му и да продава собствената си линия лаксативни хапчета – "Beecham’s pills". Виждайки, че бизнесът се развива добре, предприемачът отворил магазинче, където се предлагали различни билки и бакалски стоки. Любопитното е, че британецът не бил фармацевт по образование. Просто, в детството си бил овчар и по време на тази си "служба" получил възможността да се запознае с характеристиките на различни видове лечебни растения. Твърдяло се, че младежът имал уникални умения да лекува болни животни, а при нужда – дори и хора. В продължение на повече от десетилетие Томас успешно продавал слабителното си лекарство на местния пазар.

През 1859г., след успеха в Уигън, Бийчам решил да опита късмета си в още един съседен град – Сейнт Хелънс. Там англичанинът стартирал продажбите на два основни продукта – гореспоменатите хапчета и специални таблетки срещу кашлица. И двата препарата можели да се поръчат и доставят по пощата, а за да увеличи интереса към тях, бизнесменът заложил на масирана рекламна кампания в пресата.

През 1881-ва, когато синът му – Джоузеф, поел контрола върху компанията, приходите от продажби на бранда се оценявали на 34,000 паунда, с годишен ръст от 18% след 1865г. Самият Томас продължил активно да участва в бизнес операциите на фирмата до пенсионирането си през 1895г.

Експанзията

Синът продължил да следва амбициозната рекламна политика, въведена от баща си, и тя със сигурност била единствена по рода си. Различни високопарни послания, хвалещи високото качество на продуктите на "Бийчам", се появявали на всевъзможни места – дори върху платната на лодки.

През 80-те години на 19-ти век Джоузеф решил да пробва експанзия навън. Първоначално, "Beecham's Pills" "отпътували" за различни кътчета от Британската империя. През 1888г. хапчетата, които в действителност се оказали доста ефикасни срещу запек, започнали да се разпространяват на територията на САЩ и Канада, а две години по-късно в Ню Йорк врати отворило първото предприятие на "Бийчам" на чужда земя.

На практика, до края на 19-ти век, славата на лаксативното средство се разнесла на няколко континента. През 1916-та Джоузеф Бийчам починал, което изправило организацията пред сложна ситуация. През 1921-ва синът му Хенри си поделил ръководството с още няколко управителя, но не за дълго. През 1924г. бизнесът с хапчетата срещу запек бил придобит от финансиста Филип Хил, който го инкорпорирал в собствените си търговски дела, а през 1928г. "Beecham's Pills" преживяли нов период на растеж.  

В следващото десетилетие Хил инициирал различни придобивания с цел разширяване на продуктовата линия на компанията. През 30-те години на 20-ти век "Бийчам" навлязла и в бизнеса с тоалетни принадлежности с присвояването на "Prichard and Constance" – голям производител на шампоани. През 1945-та името на бранда било променено на "Бийчам Груп", за да се акцентира по този начин върху разнообразната му асортиментова листа.

През 1943-та врати отворила изследователската лаборатория на фирмата - "Beecham Research Laboratories Ltd.", където били наети 115 души, 34 от които били високообразовани учени. Пет години по-късно в английския град Съри заработил нов завод, а официалната церемония по откриването му била председателствана от небезизвестния Александър Флеминг – откривателя на пеницилина. В новооткритата лаборатория стартирали проучвания както върху лекарствени, така и върху хранителни продукти. Много скоро обаче, научният й екип фокусирал усилията си върху разработката само на фармацевтични агенти. През 1949-та Бийчам придобила "C.L. Bencard company" – производител на ваксини, като по този начин брандът си отворил пътя към пазара на медикаменти по лекарско предписание.

Все пак, големият успех на организацията дошъл през 1957-ма, когато учените й успели да изолират 6-аминопеницилиновата киселина – краен продукт, получаващ се при производството на полусинтетични пеницилини. Откритието позволило впоследствие да бъдат разработени голям брой нови антибиотици.

В края на 60-те години на 20-ти век управителите на "Бийчам Груп" насочили своята експанзивна политика към фармацевтичния пазар в САЩ. През 1967-ма компанията отворила свое предприятие за производство на антибиотици в Ню Джърси, а през 1971-ва закупила организацията "S.E. Massengill", специализирана в производството на хигиенни продукти за жени.

В края на 80-те години на 20-ти век "Бийчам Груп" щяла да се обедини с американския си конкурент "СмитКлайн", за да формират заедно фармацевтичния гигант "СмитКлайн Бийчам".

Статията е част от историята на:

• История на "ГлаксоСмитКлайн" ("GlaxoSmithKline" (GSK)