Отзвук от „За строежа на човешкото тяло” и отношение към Везалий

Отзвукът от спора около издаването на "За строежа на човешкото тяло" от Андреас Везалий стига до Карл V, който пожелава да прегледа произведението. Монархът, покровител на учени и художници, е така очарован, че повиква автора при себе си. Везалий при наличието на подозрение за еретичност напуска Италия, без да предупреди никого, разгневен, унищожава своите неиздадени ръкописи и на път за Базел, преминавайки през Брюксел, прави дарение от цял скелет на школата по медицина в града, който винаги след това е бил добре съхраняван там. Карл V приканва анатома да се представи в Падуа и в други италиански градове, за да се защити от многобройните си противници.

 

В Пиза Козимо Медичи, дук на Тоскана, нарежда да пренесат във Флоренция трупът на една монахиня и сяда на първия ред в аудиторията сред първенците и интелектуалците, за да прецени сам таланта на Везалий. А той се възползва от случая не само да покаже сръчността си на анатом, но и за да осмее противниците си, които обвинява в коварство. Енергичният и хаплив урок е толкова убедителен, че му предлагат катедрата по анатомия. Везалий се отказва от поканата, понеже Карл V желае да го назначи на служба при себе си.

 

В Брюксел не среща приветливото отношение, което очаква. Към съперничеството на закостенелите анатоми се прибавя и предизвикателството на клиницистите, смятащи го за измамник. Познанията му по анатомия му дава възможност да излага необичайно бляскави прогнози, предсказвайки умерено ту леко заболяване, ту сериозно положение при някои инфекции, и тези успехи не му прощават. Чувства се обезсърчен.

 

През 1544 Карл V го назначава за собствен лекар със задължението да пребивава в двореца, служба, която продължава да изпълнява и при наследника му Филип II. Тези функции го принуждават да прекъсне анатомичните опити. И така разочарован от положението той се опитва да се настрои към ролята на царедворец. Обаче демонът на анатомията продължава упорито да го трови. Той търси нови поводи да критикува Гален, когото е обвинил, че основава човешката анатомия на наблюденията си над животни, и пише в Регенсбург писмо до Йоаким Роелан (оставил много съчинения и коментари по книгите на Хипократ и Фернел) привидно, с цел да похвали преимуществата на това закътано градче, а всъщност прави преглед на структурата на човешкото тяло и остро критикува Силвий.

 

Отзвукът от творчеството на Везалий дава плодове, като насочва и окуражава анатомичните проучвания, които се разгръщат с неочаквано ускорение. Църквата в някои страни намалява анатемите и наказанията. В Англия е публикуван закон, който позволява на бръснарите хирурзи да имат свое разположение по 4 трупа на екзекутирани престъпници през годината. Освен това Сдружението на бръснарите хирурзи може да посочва професор по анатомия, като се гарантира всичките й членове да получават достъп до демонстрациите. И тогава в Падуа, през 1546 година, извикват за преподавател в катедрата по анатомия Джон Кайтус. Оплакването на Везалий, че „на никого  не бе разрешено да се докосне до някакъв череп, а камо ли да дисецира тяло” постепенно започва да бъде лишено от основание. Анатомията и хирургията ще познаят неудържим и прогресивен размах, основан на старание и обективност, защото както казва Леонардо да Винчи: „Нищо не може да възпре истинския художник да издирва същността, особено ако той обича анатомията”.