Отзиви от последната аутопсия на Везалий

След време присъствието на Андреас Везалий отново става желано в за император Карл V. Раздразнен, но нямащ смелост да откаже, защото би било зле изтълкувано, Везалий завещава имуществото си на своята дъщеря и заминава за Испания. И в европейската държава анатомът не успява да открие нито един череп. Обхващат го съмнения, които би могъл да изясни само чрез системата систематичната практика чрез дисекции, несъвместима със суеверието и религиозната тирания на обкръжаващата среда. По този начин играе ролята на учител , който едва благоволява да отговаря с насмешки на забележките, които му отправят, по-специално от Фалопий, уважаван и упорит негов противник. Но ако анатомичните познания на Везалий са в застой, не е същото с познанията му на лекар и хирург – благоприятните случаи в клиниката му се увеличават и стават повод за разкази, които се носят от уста на уста сред народа и увеличават славата му.

 

По това време мадридският двор е сред най-блестящите в Европа. Не е за учудване, че разкошната среда е заразила Везалий, който се превръща както мнозина в изтънчен царедворец. Анатомичното обучение, страст на Везалий по никакъв начин не е облагодетелствано на Иберийския полуостров, завладян от деспотичната Инквизиция , и посветеният анатом не е същият младеж, който някога е пренебрегвал всички забрани и рискове само и само да се сдобие с трупове за обучение. Но все пак вирусът на анатомията спомага да се срине процъфтяващото му положение.

 

Историята има различни версии. Според някои благородник от двореца заболял от тайнствена болест и Везалий, неуспявайки да сдържи любопитството си, настоял да се съгласят на аутопсия с намерение да се разкрие причината за смъртта. Накрая било дадено разрешение, обаче на акта трябвало да присъстват благородници, лекари и монаси. Когато учителят отворил гръдният кош на трупа, един от присъстващите извикал, че вижда сърцето да тупти. Аутопсията била веднага прекъсната при голяма суматоха, а Везалий било обвинен в човекоубийство.

 

Тези, които завиждали на привилегированото положение на чужденеца , се възползвали от смешната клевета, разпространявайки я. Инквизицията, която разполага с най-големи права го осъжда на смърт за престъпления и магьосничество. На страната на Везалий е Филип II. Но дори и авторитетът на върховния глава не е в състояние да помогне. Накрая с настойчивостта на монарха присъдата е смекчена и заменена с изкупително поклонение в Йерусалим. Някои историци оправдават строгостта на присъдата поради критиките на Везалий, отправяни към необузданите привички на духовенството.

 

Прочутият анатом заминава за светото място под покровителството на венецианския генерал Малатеста. Докато той изкупува наказанието, Фалопий умира и сенатът във Венеция вика Везалий в Падуа, за да оглави освободената катедра по анатомия. Той отплува за Италия , където му подготвят вдъхновена реабилитация, но пътуването му е връхлетяно от различни инциденти. Накрая силна буря отклонява кораба към остров Зант (в Йонийско море), където корабокрушира. На 15.10.1564 Андреас Везалий умира от тиф.