Отзиви от публикацията на Едуард Дженър, свързани с метода на ваксинация

от 27 март 2015г., обновено на 01 апр 2018г.

От 1798г.

На 14-ти май 1796 година Едуард Дженър инокулира (заразява) с едра шарка по кравите осем годишно момченце, на име Джеймс Фипс. Чрез този си експеримент медикът доказва нагледно, че преболедуването от това заболяване осигурява пълен имунитет срещу вариола при хората и ги прави невъзприемчиви към болестта.

През 1797 година д-р Дженър изпраща кратко съобщение до лондонското Кралско дружество, описвайки успешния си експеримент и наблюдения. Въпреки това, докладът му бива иронично отхвърлен. Медикът не се отчайва, напротив – той добавя още информация през 1798 година, касаеща изследването му.

Същата година английският лекар публикува малка книжка, озаглавена "An Inquiry into the Causes and Effects of the Variolae Vaccinae: А disease discovered in some of the western counties of England particularly Gloucestershire and кnown by the Name of Cow Pox"("Изследване на причините и последиците от ваксината срещу вариола върху болестта, срещаща се в някои от западните графства на Англия, особено Глостършир, познато под името шарка по кравите"). Латинската дума за крава е "vacca" ("вака"), а на латински "vaccinia" се превежда като едра шарка по кравите. Дженър решава да нарече тази нова процедура ваксинация.

Публикуваната книга на Едуард Дженър през 1798 година има три части. В първата част медикът представя своята гледна точка относно произхода на едрата шарка по кравите. Той счита, че заболяването първоначално е заразявало само конете, но впоследствие е станало вирулентно и за кравите. Теорията му е дискредитирана по изключително груб начин. След това Дженър изказва хипотезата, че инфектирането на хора с едра шарка по кравите предпазва пациентите от последващо заразяване с вариола. Втората част на книгата съдържа критични забележки по отношение на тестването на хипотезата. Третата част включва обсъждане на различни констатации и въпроси, свързани с вариолата. Публикацията на труда на Едуард Дженър е приета със смесени реакции в медицинските общности.

Статията е част от историята на: