Откриване на вируса зика – разпространение, епидемии и еволюция

От 1947г.

Акценти

Вирусът зика (Zika, ZIKV) е поредното предизвикателство, появило се пред човечеството през последните години. Той може да не е смъртоносен като други, но последиците от него са достатъчно сериозни.

Ще проследим неговата история на откриване и на разкриване на усложненията, които причинява.

Какво представлява вирусът

Източник на вируса зика са комарите от рода Aedes, най-вече вида Aedes aegypti, които трябва да се избягват през светлата част на денонощието, защото тогава хапят и могат да го предадат. Същият вид са преносители на денга, градска жълта треска и чикунгуня.

По-голямата част от хората, които се заразяват с вируса, не проявяват симптоми, а останалите реагират чрез треска, обрив, болки в мускулите и ставите, конюнктивит и главоболие, продължаващи от 2 до 7 дни. Инфекцията обикновено преминава леко, няма специфично лечение. Потвърждава се само по лабораторен път чрез изследване на кръв и други телесни течности.

Въпреки че заболяването изглежда лесно преодолимо за някои, в други случаи съвсем не е така. Доказано е, че заразяването със зика може да доведе до провокиране на синдрома на Гилен-Баре (Guillain-Barré), миелит и невропатия при деца и възрастни. Също така е установено, че ако бременна жена бъде ухапана от комар, преносител на вируса, е вероятно плодът да се роди с микроцефалия (по-малък размер на главата в сравнение с нормалния) или други вродени малформации или да се стигне до спонтанен аборт и преждевременно раждане.

В последните години се установи, че ZIKV може да се предава по полов път, както и чрез преливане на кръв. Няма ваксина, която да се прилага срещу вируса, в процес на разработка е.

Откриване на вируса

Фондация "Рокфелер" провежда изследване в Източна Африка относно жълтата треска през 1947 г. Откритието, че тя се причинява от вирус и неин преносител са комари води до косвеното идентифициране на вируса зика и на други арбовируси (група вируси, пренасяни чрез кръвосмучещи членестоноги). Зика е изолирана от макак резус (маймуна резус), която е с треска, обитаваща гората Зика в Уганда. Изолираният вирус е вкаран вътремозъчно в швейцарски мишки и в друга маймуна резус. Всички гризачи проявяват симптоми на заразяване на 10-ия ден и от мозъците им е изолиран трансмисивен (предаващ се от човек на човек) агент.

За първи път от комари зика вирусът е изолиран извън Африка през 1966 г. в Малайзия. До 1977 г. в Азия не са регистрирани човешки инфекции с него, но серотологични проучвания, направени през предходните три десетилетия, навеждат на мисълта, че зика е бил широко разпространен както в тропическа Африка, така и в Азия. Събрани, данните сочат, че тихото предаване на вируса сред хора, насекоми и животни в тези райони е продължило над 70 г.

През първите 60 години на съществуване на ZIKV не е докладвана нито една епидемия и са отбелязани най-много 20 заразявания на хора през този период, като първото човешко инфектиране е регистрирано през 1962 г. в Уганда. Като се има предвид информацията от по-ранните серологични изследвания, може да се предположи, че е имало спорадични заразявания с вируса зика при хора в продължение на десетилетия, но не са били разпознавани или грешно са били определяни като денга, западнонилска треска, японски енцефалит или друг вид вируси, типични за тези региони. Затова е странна силната активизация на микроорганизма и наличието на епидемични ситуации през последните години. Нужни са още по-подробни екологични, епидемиологични и вирусологични проучвания, но краткото обяснение е, че вероятно генетични промени във вируса зика са провокирали появата на вирусен щам с повишена трансмисивност, което го прави с по-висок епидемичен потенциал и вирулентност, както се е случило и при денга и чикунгуня. Предполага се, че появата и разпространението му са улеснени от глобализацията, социалните, демографски и технологични тенденции на нарастване на населението, от масовата урбанизация, както и от минималния контрол, осъществяван върху комарите в градските райони.

Епидемиите, предизвикани от зика

Първата известна епидемия, предизвикана от ZIKV, пламва на остров Яп, изолиран район, принадлежащ на Федерални щати на Микронезия. Това се случва през 2007 г. Местните специалисти разбират, че става въпрос за различен от денга вирус, появявал се там преди, от по-особеното клинично състояние на някои пациенти. Пробите от тях са изпратени на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и там установяват, че инфекцията е от зика вирус. Огнището на острова, намиращ се в западната част на Тихия океан, е малко - близо 500 души са заразени, които изкарват заболяването леко.

Следва няколкогодишен спокоен период, през който не е регистрирано епидемично предаване на ZIKV. До 2013 г., когато във Френска Полинезия се съобщава за случаи на зика. Този път техният брой е по-голям - над 30 000, срещат се и неврологични усложнения. Болестта обхваща Нова Каледония, Великденския остров, острови Кук и други части на Южния Пасифик.

В края на 2015 г., с втори пик през 2016 г., възниква голяма епидемия от неврологични заболявания при бебета, предизвикана от зика. Предполага се, че още през 2013 г. вирусът е навлязъл в страната през океана. От Бразилия ZIKV обхваща целия американски регион.

>>> Мутация може да направи вируса зика още по-опасен за човека

Еволюция на вируса

Разпространението на вируса зика е подхранвано от масовата и бърза човешка мобилност, урбанизацията и лошо управление на водата, както и улеснено от големи популации от хора, чиято имунна система не се е сблъсквала с подобни вируси, също и от глобалното разпространение на вида комари Aedes aegypti.

Досегашните анализи показват, че ZIKV произлиза от Африка и се дели на 3 основни линии - африканска, американска и азиатска. Първата се подразделя на две групи - щамове от Уганда (взети от 1947 г. до 2001 г.), и щамове от Нигерия, изолирани от Сенегал и Нигерия от 1968 г. до 1997 г.

Азиатската група е съставена от щама P6-740, изолиран в Малайзия през 1966 г., и от щамове, открити в Тайланд, Микронезия, Камбоджа, Френска Полинезия и от новооткрити щамове в Китай, Япония, Сингапур и Австралия. В рамките на тази група се включват щамове от американската линия - от Гватемала, Колумбия, Мексико, Панама, Бразилия, Еквадор, Хондурас, Пуерто Рико, Доминиканска република, Хаити, Венецуела, Суринам и САЩ.

От 2017 г. насам случаите на заболявания, причинени от вируса зика, са намалели по света. Това не означава, че той не се предава, напротив, предаването му продължава на ниски нива в някои страни в Южна и Северна Америка, както и в ендемични региони. През 2019 г. се появиха и първите заразявания в Европа, а през 2021 г. възникна епидемия в Индия. Към края на 2022 г. 89 държави и територии са предоставили доказателства за инфекция със ZIKV, предавана от комари.