Откриване на коронавирусите и трите големи епидемии, причинени от тях през 21-ви век

От 1930г. до 2019г.

Коронавирусите са група сродни РНК вируси, причиняващи заболявания при птици и бозайници. До 20-ти век те са неизвестни на науката. Откриването им става възможно, благодарение на напредъка в технологиите, иновациите в медицинското оборудване и изследователската работа на много медицински специалисти.

До началото на 21-ви век коронаврусите са познати само на тесен кръг специалисти. Без да са наясно с морфологичната им структура, за първи път е открито тяхното болестотворно действие главно при птиците и някои гризачи.

Името на тази група вируси е дадено от учените Джун Алмейда и Дейвид Тирел, заради шипове, които виждат около основната част при електронната микрография, които приличат на слънчева корона. Техните изображения са публикувани за първи път през 1968 г. в списание "Нейчър".

Птичият мор е първата индикация за новата вирусна група

В началото на третото десетилетие на миналия век се констатира неочаквано голяма смъртност на пилета във фермите на Северна Дакота. Коефициентът на смъртност варира от 40 до 90%. Медици установяват, че този масов мор се дължи на нова респираторна инфекция. През 1931-а Артър Шарк и други специалисти описват заболяването като инфекциозен бронхит.

Шест години по-късно Фред Боудет и Чарлз Хъдсън успешно изолират вируса, причинител на споменатото заболяване. През 40-те години учени установяват още две заболявания – хепатит при мишките (MHV) и трансмисивен гастроентерит вирус (TGEV). Никой обаче не свързва трите различни случая, които, както се оказва по-късно, имат един болесоттворен източник, а именно – коронавируси.

Човешките коронавируси са открити през 60-те години на ХХ век

Коронавирусите, които са заплаха за човешкото здраве, са открити през 60-те години на миналия век от екипи във Великобритания и САЩ, които използват различни методи. Това не може да стане със стандартни технологии, ползвани за риновируси, аденовируси.

Екип на Британския съвет за медицински изследвания изолира нов вирус (B814), предизвикал обикновена настинка на момче. Дейвид Тирел и Малкълм Байон успешно го култивират, като серийно го предават чрез органична култура, взета от човешка трахея. Този иновационен метод е въведен в лабораторията на Бертил Хоорн. Изолираният вирус се инокулира (действие за изкуствено предизвикване на имунитет) интрaназално (през носната кухина) на доброволци, като тази процедура предизвиква настинка. Тя се инактивира с етер, което доказва, че причинителят има липидна обвивка.

Същевременно учените от Чикагския университет Дороти Хамре и Джон Прокли изолират вирус 229E, използвайки култура от бъбречна тъкан. Новооткритият щам също предизвиква настинка и се инактивира от етер.

Изображенията на двата щама са заснети чрез електронна микроскопия през 1967 година. Това прави шотландската вирусоложка Джун Алмейда в лондонската болница "Свети Томас", където работи заедно с Дейвид Тирел. Тя доказва морфологичната връзка между B814 и 229E с причинителя на инфекциозния бронхит при птиците – IBV. Първоначално откритието не е посрещнато добре от научната общност, като я обвиняват, че снимките й са лошокачествени изображения на вируса на птичия грип. Екипи на Националния институт по здравеопазването в САЩ скоро намират, че връзката между споменатите щамове е откритие на нова група вируси.

Хронология на епидемиите, доказано причинени от коронавируси

Смята се, че общият прародител на всички коронавируси (MRCA) съществува отпреди 10 хилядолетия, макар че според някои учени неговата еволюция започва преди милиони години. Разграничени са четири основни подвида – алфа, бета, гама и делта. Първите два засягат хората, а другите са широко разпространени сред птиците и животните. Четири от тях произвеждат симптоми, които обикновено са леки:

1. Човешки коронавирус OC43 (HCoV-OC43), β-CoV
2. Човешки коронавирус HKU1 (HCoV-HKU1), β-CoV
3. Човешки коронавирус 229Е (HCoV-229E), α-CoV
4. Човешки коронавирус NL63 (HCoV-NL63), α-Co

Три други предизвикват потенциално тежки симптоми:

1. Коронавирус, свързан с респираторния синдром на Близкия изток (MERS-CoV), β-CoV
2. Тежък остър респираторен синдром коронавирус (SARS-CoV), β-CoV
3. Тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2), β-CoV

Човешките коронавируси непрекъснато циркулират сред популацията, като носят различен риск. Понякога предизвикват съвсем безобидни симптоми, като на обикновена настинка, а в други водят до тежки респираторни проблеми, съпътствани с усложнения, тежки пневмонии и увреждане на белите дробове с висок процент на смъртност.

Някои изследователи смятат, че в миналото също е имало големи епидемии, причинени от споменатия болестотворен източник. Има хипотеза, че голямата смъртност през 1890 г. е не от грип, а от коронавирус. Разбира се, в миналото тази група вируси е непозната и за епидемии с такъв причинител не може да се говори категорично. С напредване на медицината и откритията през 60-те години са установени три големи епидемии, засегнали човечеството през 21-ви век.

ТОРС – Тежък остър респираторен синдром

През 2003 г. се установява на тежък остър респираторен синдром (SARS), който започва предходната година в Азия с огнище в китайската област Шунде. Причинителят е идентифициран като ТОРС-CoV (на английски език: Severe acute respiratory syndrome – SARS). Заболяването се разпространява и в други страни в света. Повече от 8000 души са заразени, а 774 умират, като смъртността е малко под 10 на сто. Регисрирани и потвърдени случаи на болни от инфекцията има и през 2004 година.

MERS – Дихателен синдром на Близкия изток

През септември 2012 г. е открит нов коронавирус, наречен по-късно коронавирус на дихателния синдром на Близкия изток (MERS-CoV). Епидемиологичното огнище е в Джеда, Саудитска Арабия. В следващите години доказаните случаи на заболели са 2468 души, като са засегнати и други страни, най-много болни има на Арабския полуостров и Южна Корея. При него се наблюдава висока смъртност от 34,5%, а инфекцията е с летален край за 851 човека. Периодично огнища на болестта има до 2015 година.

COVID-19 – пандемията от 2020-а

В края на 2019-а от китайския град Ухан се разпространява нова епидемия, която през следващата година прераства в пандемия. Причинителят е SARS-CoV-2, станал известен като COVID-19. Инфекцията бързо се разпрастранява по цял свят – заразени са милиони, а жертвите са стотици хиляди. Най-много са починалите от вируса в САЩ, Китай, Иран, Италия, Великобритания, Франция и други страни.

В сравнение с първите две епидемии, причинени от коронавируси, при COVID-19 средният коефициент на смъртностт е 6,6%. Инфекцията още не е напълно изследвана, но вирусът е много по-вирулентен и бързо се предава чрез замърсени повърхности и по въздушно-капков път. Това води до въвеждането на строга карантина в световен мащаб – ограничения на транспортните връзки, социална изолация и повишени мерки за хигиена.

Правителствата осигуряват значителни финанси, за да се открие ваксина срещу вируса, която специалистите от Световната здравна организация считат за най-доброто решение в борбата с COVID-19.