Начало История на медицината Откриване на резус (Rh) фактор през 1940 г.

Откриване на резус (Rh) фактор през 1940 г.

От 1940г.

Откриване на резус (Rh) фактор през 1940 г. - изображение

Въвеждането на тестовете за изогрупова принадлежност в клиничната практика, необходими за подбирането на подходящи донори, прави преливането на кръв безопасно. Още през 1921 г. Унгер съобщава за реакциите при вътрешногрупово кръвопреливане и препоръчва при откриването на подходящ донор да се извършват допълнителни тестове, за да се изключи вероятността серумът на реципиента да аглутинира еритроцитите на донора. След създаването на кръвните банки през 40-те години, хиляди кръвопреливания започват да се извършват на ден и честотата на вътрешногруповите хемолитични реакции се увеличава. Често пациенти, на които по-рано е правено кръвопреливане, без да получат отрицателна реакция, се оказват имунизирани срещи аглутиногените, присъстващи в еритроцитите на донора, но отсъстващи в техните собствени.

През 1939 г. Ливайн, с когото Ландщайнер открива MN-типовете, съобщава за необичаен случай на вътрешногрупова аглутинация. Една жена постъпва в болницата Белвю в Ню Йорк и в последствие ражда мъртво дете. Плодът е мацериран и тя има нужда от кръвопреливане. Преди това никога не й е преливана кръв. Жената получава кръв от своя съпруг, който също е О кръвна група. Само след 10 минути тя прави тежка реакция и кървенето се увеличава. Кръстосаните тестове по-късно показват, че нейният серум аглутинирал еритроцитите на съпруга й. От 104 проби от кръвна група О, които са тествани срещу нейния серум, само 21 се оказват съвместими. Ливайн предполага, че в жената се е породила изогенност, причинена от "продукти" от плода.

Откриването на Резус фактора от Ландщайнер и Александър Вийнер през 1940 г. предоставя патофизиологична основа за еритробластозата и дава възможно обяснение какво точно се е случило при пациентаката на Ливайн – реакцията на жената е причинена от изогенност към антигена Rh.

По онова време Александър Вийнер не работи в Института Рокфелер, където Ландщайнер има вече собствена лаборатория. Той извършва своите опити и наблюдения в съдебната лаборатория на Ню Йорк. Вийнер проявява интерес към изучаването на еволюцията на аглутиногените М и N при човекоподобни примати и маймуни. Той се сдобива с поредица от анти-М и анти-N серуми от зайци, което му позволява да проучи унаследяването на MN-типовете. Въпреки че всички анти-М серуми реагират с човешки еритроцити, някои силно аглутинират еритроцитите на маймуните от вида резус, а други не. Абсорбцията на антисерума с човешки М-клетки напълно премахва специфичността на антителата за еритроцитите на маймуните. Зайците, имунизирани с еритроцити от маймуните резус, правят силни реакции срещу анти-М аглутинина, след абсорбцията на серумите с човешки N-клетки. Когато анти-М аглутинина от анти-резус серума на зайците се абсорбира, еритроцитите на 85% от кавказците се аглутинират. Новият кръвен фактор, открит чрез този реагент, е различен от всички фактори, открити дотогава, и е наречен Rh (резус) фактор. Въпреки че това откритие е направено още през 1937 г., публикуването на статията се забавя до 1940 г., за да бъдат подобрени методите за производство на анти-резус серума.

В началото учените смятат, че животинските и човешките антитела разпознават един и същ антиген, Rh, на повърхността както на еритроцитите на маймуните резус, така и на човешките. Но случаят се оказал друг. Оригиналните термини Rh-фактор и анти-Rh, представени от Ландщайнер и Вийнер, се използват и до днес. Хетеро-антитялото е прекръстено "анти-LW" /в чест на Ландщайнер и Вийнер/, а ало-антитялото – "анти-D".

Системата от резус кръвни групи е най-полиморфната от всички човешки кръвни групи и се състои от поне 45 антигена. Антигенът D е силно имуногенен и предизвиква имунна реакция при 80% от хората с негативен D-фактор, на които бъде прелята 200 мл кръв с позитивен D-фактор. Поради тази причина в повечето държави установяването на D-типа е задължително както за донорите на кръв, така и за реципиентите. Ало-антителата, насочени срещу Rh-антигените, обикновено са имуноглобулин (Ig)G и предизвикват унищожаването на прелетите еритроцити или еритроцитите на плода при новородени с хемолитично заболяване. Тази болест се предизвиква от майчините IgG-антитела, които се предават през плацентата, свързвайки еритроцитите с положителни антигени, при което ги унищожават, което от своя страна води до анемия.

Преди въвеждането на профилактичната употреба на Rh-имуноглобулини (анти-D глобулин), майчините анти-D антитела често причиняват умствени увреждания на плода заради високите нива на билирубина, и дори смърт. Механизмът, който лежи в основата на предотвратяването на производството на майчини анти-Д антитела след профилактичното получаване на Rh-имуноглобулин, може да се дължи на блокиране на антигена или на централно инхибиране на имунния отговор. Профилактичният Rh-имуноглобулин обикновено се дава чрез мускулна инжекция. Rh-имуноглобулините също така се използват за лечение на идиопатична тромбоцитопения чрез интравенозни вливки. Предполага се, че първичният механизъм за действие при тази индикация е имунологична блокада на Fc-рецепторите в ретикулоендотелната система, което предотвратява захващането на покритите с антитела тромбоцити с последващо повишаване на броя на циркулиращите тромбоцити.

В наши дни методът за получаване на Rh-имуноглобулин за терапевтичния хиперимуноглобулинов препарат следва оригиналната процедура на Вийнер от 1943 г. за получаване на Rh-антитела за диагностични цели. В своето прочуване Вийнер открива, че най-подходящия източник на анти-Rh серум са хората, които вече са сенсибилизирани след бременност или преливане на кръв. По време на Втората световна война Вийнер приготвя анти-Rh серум за въоръжените сили чрез инжектиране на Rh-позитивни еритроцити в хора, които вече са сенсибилизирани и у тях може да се предизвика много силен анамнестичен отговор. Най-добрият източник на анти-Rh серум са доброволците от мъжки пол с Rh-негативни клетки, имунизирани с малка доза Rh-позитивни еритроцити. За производството на специфични анти-Rh антитела с висок титър са необходими поне две инжектирания на разстояние от 4 месеца.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1046/j.1365-2141.2003.04295.x/full#b30

снимка: thefamouspeople.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияЛюбопитноЛайфстайлСнимкиФизиологияНовиниЗдравни съветиАлтернативна медицина