Откритието на Рибавирина слага началото на успешната терапия на хепатит С

От 1970г.

Джоузеф Витковски и Роналд Робинс откриват лекарството "Рибавирин" (известно и с търговски марки като Rebetol, Copegus, Ribasphere и Virazole) през 1970 г. Те са част от изследователския екип на Международната химическа и ядрена корпорация (днес Valeant Pharmaceuticals) в Канада и имат основен принос в синтеза на фармацевтичния продукт, който в последствие става първият ефикасен лек срещу хепатит С.

Двамата химици изработват аналог на гуанозин, който предизвиква активност с широк спектър на действие срещу РНК и ДНК вируси. Първоначално е одобрен за терапия на детски вирусни инфекции. Клиничните изпитания обаче дават незадоволителни резултати. Четири десетилетия по-късно лекарството се оказва ефикасно при редица заболявания, сред които морбили, парагрип и голяма част от вирусните заболявания, сред които и хепатит С. За изясняването на антивирусните свойства на препарата допринася екип, състоящ се от учените Крейг, Камерън, Шейн Кроти и Раул Андино.

Употреба на Рибавирин при лечение на хепатит С

Първите опити за използването на "Рибавирин" за терапия на хепатит С са в началото на 90-те години на ХХ век. Проучванията са свързани с широкоспектърната му антивирусна активност и че HCV (причинителят на болестта) е свързан с флавивирус с геном с положителен смисъл на РНК. Пациентите, включени в пилотните тестове на монотерапията, заразени с генотип 2/3, се повлияват добре от препарата, но не постигат пълно изчистване на вируса. До 1998 г. няма други значителни постижения в лечението, а след това "Рибавиринът" се комбинира с интерферон-алфа. Тогава се регистрира значителен напредък в борбата с това тежко заболяване. Дозировката е от 800 до 1200 mg за денонощие. Терапията продължава девет месеца.

До първото десетилетие на XXI век това се оказва най-адекватното и ефективно лечение на хепатит С. Заболяването дълги години е сред социалнозначимите в света. Според статистиката от различните му разновидности страда всеки 12 жител на планетата (данните показват, че у нас са засегнати 1,5% от населението). Късното откриване на симптомите и тежките чернодробни усложнения, възникващи в крайната фаза, поставят хепатите на едно от челните места сред смъртоносните болести.

Докато за някои видове (А и В) има ваксини, то за С, все още няма такава.

При последния вид на болеста заразяването става само по кръвен път, главно при венозни манипулации и някои други медицински интервенции, татуировки, може да бъде вродено, възможно е и предаването му по полов път. В миналото голяма част от засегнатите са се заразили по време на кръвопреливане. С въвеждането на спринцовките за еднократна употреба и на по-високи медицински стандарти рискът е сведен до минимум.

Лекарствата за терапия на хепатит С са включени в реинбурсивните списъци в много страни, включително и в България. Използваната комбинация с "Рибавирин" е до 80% успешна. С появата на нови противовирусни средства значително се намалява времето за терапията (до 12 седмици), като успеваемостта й достига до 97%. Медиците се надяват в близките години, лечението на хепатит С да стане още по-ефективно и достъпно за всеки, страдащ от него.