Откритие и първи случаи на рубеола през 1619 година

Рубеолата, наричана още немска брусница или дребна шарка е вирусно заболяване, което протича сравнително леко при повечето хора. Наименованието рубеола произлиза от латински и буквално се превежда като "лека червенина", а състоянието първоначално е считано за разновидност на болестите морбили и скарлатина. По тази причина рубеолата често е била наричана "третата болест". Въпреки че заболяването обикновено нямало тежки последици за децата и възрастните, то причинявало тежки вродени аномалии на плода и можело да предизвика спонтанен аборт ако жената се е заразила с вируса в по-ранен етап от бременността.

Германският лекар Даниел Сенерт за пръв път е установил случай на рубеола през 1619 година, наричайки болестта "röteln", по името на специфичния червен обрив, който я съпътствал. През 1814 година за пръв път в историята на немската медицина рубеолата започнала да бъде причислявана като самостоятелно заболяване.
През 1914 г., д-р Хес изказал твърдение, доказващо вирусната етиология на рубеолата. Това твърдение е подкрепено от докязателства, които медикът е получил, извършвайки изследвания с маймуни. През 1938 година учените Хиро и Тосака потвърждават твърдението на Хес, благодарение на изследване, при което двамата медици заразили със заболяването деца посредством филтрирати от назални промивки на лица, заболели от рубеола.

След преминаването на широко разпространена рубеолна епидемия през 1940 г., австралийският офталмолог Норман Грег съобщил през 1941 г. за появата на вродена катаракта сред 78 деца, родени след рубеолна виремия на майките, настъпила в началото на бременността. Твърдението на медика се превърнало в първия публикуван материал, касаещ синдрома на конгениталната рубеола (CRS). Рубеолният вирус е изолиран за първи път през 1962 г. от Паркман и Уелър.

Статията е част от историята на:

• История на рубеолата и откритие на ваксина срещу заболяването