Откритие на ваксинацията от Едуард Дженър

Въпреки, че Едуард Дженър проявява интерес към превантивния ефект от заразяването на хора с вируса на едрата шарка по кравите още от времето на своето обучение (под ръководството на Джордж Харейки), английският медик започва да се старае да реализира идеите си едва през 1796 година. Дженър мечтае да ликвидира вариолата, която по това време е бич за човечеството.

В продължение на много години до ушите на медика нееднократно достигат твърдения, че млекарките, преболедували от вируса на едрата шарка по кравите са невъзприемчиви и не заболяват от вариола. Размишлявайки над това, Дженър заключва, че вероятно преболедуването на едрата шарка по кравите не само защитава хората от вариола, но и съзнателно би могла да се предава от човек на човек, като механизъм на защита.

През май 1796 г. Едуард Дженър открива младата доячка Сара Нелмс, на чиято ръка има пресни лезии от едра шарка по кравите. На 14-ти май 1796 година Едуард Дженър инокулира (заразява) осем годишно момченце, на име Джеймс Фипс, като за целта медикът използва епителни частици, получени от лезиите на по ръката на Сара Нелмс. Впоследствие момчето вдига невисока температура и чувства лек дискомфорт в областта на аксилите (подмишничните ямки). Девет дни след процедурата детето все още има повишена чувствителност към студ и липса на апетит, но е доста по-добре.

През месец юли 1796 г. д-р Дженър повторно инокулира момчето, но този път използва материал от, получен от свежа вариолна лезия. Детето не се разболява от едра шарка, а медикът стига до заключението, че защитата е съвършена.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата
• История на Едуард Дженър