Откритие на витамини А, D и С в началото на 20 век

От 1913г.

В началото на 20 век учените, които започват да изследват какви са съставките в здравословната хранителна диета, констатират любопитен факт. Положителният ефект от някои мистериозни (дотогава) добавки в млякото, наблюдаван от Люнин, Пекелхиъринг и Хопкинс, се дължи на действието на повече от една съставка, незаменима за нашето добро здраве. След това, независими изследвания в САЩ потвърждават този факт и предоставят доказателства, касаещи съществуването на още един фактор, контролиращ растежа. През 1913 г. Лафайет Бенедикт Мендел (1872-1935), който работи в училище "Sheffield Scientific School", което е под опеката на университета "Йейл" и Томас Бър Озбърн (1859-1929), който е част от учените в селскостопанската експериментална станция в Ню Хейвън (щата Кънектикът) откриват специфично "мастноразтворимо" вещество. За неговият произход има много неизяснени факти, но едно е сигурно – по структура то е коренно различно от открития по същото време "водоразтворим" фактор, идентифициран при проучвания на болестта бери-бери. Двете вещества  "попадат" в полезрението на учените по време на медицински експерименти с лабораторни плъхове, хранени с определена диета, включваща пречистени хранителни компоненти.

"Менюто" на едните лабораторни гризачи съдържа пълномаслено сухо мляко, а това на другите – обезмаслено. Замяната на млечната мазнина със свинска мас в диетата на мишките с обезмаслено мляко следва да предотврати загубата на телесно тегло и евентуалната смърт на животните, но експериментът не е успешен. Това показа, че в млечната мазнина се съдържат следи от органично вещество, което е мастноразтворимо и е от съществено значение за развитието на тези животни.  

За нещастие на Озбърн и Мендел, Елмър Вернер Маккълам (1879-1967) и Марджерит Дейвис в университета "University of Wisconsin" съобщават, че те са извършили подобно лабораторно наблюдение над плъхове, хранени с "етерен екстракт от яйца или масло" в продължение на 3 седмици преди публикуването на доклада на "Озбърн и Мендел". За сметка на това, и двата писмени труда се появяват в един и същ брой на популярно медицинско списание. По-късно Маккълам и Дейвис са признати за откриватели на първата по рода си хранителна субстанция, която е наречена "мастноразтворим фактор А" (витамин А). И двата екипа демонстрират чрез контролирани опити с животни, че само някои мазнини съдържат този фактор, който, на практика, е от съществено значение за растежа и развитието на базайниците. Първоначално се счита, че "мастноразтворимият фактор А" е единственият витамин, способен да излекува заболяванията ксерофталмия и рахит.

След това, маслото от черен дроб на риба треска започва да се използва като терапевтичен агент през 1770-те. Благоприятният му ефект при лечение на рахит, остеомалация, генерализирано недохранване и някои очни заболявания е широко признат до средата на XIX век, но задоволително обяснение защо продуктът действа по-добре от други масла не е предложено. През 1922 г. Mаккълам и сътрудниците му демонстрират, че маслото от черен дроб на треска, аерирано при температура, близка до точката на кипене на водата в продължение на 12 до 20 часа, запазва антирахитните си свойства при опитите с плъхове, но е неефективно срещу ксерофталмия.

Става ясно и, че тези свойства са неравномерно разпределени в отделните групи храни. Очевидно е и, че се касае за два отделни фактора. Първият, който е ефективен срещу рахит по-късно, е наречен витамин D. Учените, работещи в университета в Уисконсин откриват, че когато масло от черен дроб на треска е осапунено, витаминът остава в състояние, неподлежащо на осапунване. Следователно, витамин D е стерол по природа.

В същото време, напредъкът на медицинските изследвания, касаещи заболяването скорбут, е осезаем. Скорбутът е често срещано заболяване в Северна Европа и в продължение на векове е "бич" за моряците, плаващи на дълги разстояния, тъй като те не разполагат с прясна храна. Симптомите на болестта са много, но най-отличителни са слабостта, анемията, болката в ставите, кръвоизливите от устата. Венците са особено засегнати от подуване, зачервяване, образуват се рани. През 1753 г. Джеймс Линд (1716-1794 г.), който е британски морски хирург, пише творбата си "Treatise on the Scurvy" ("Трактат за скорбута") и съобщава за ефективната употреба на портокалов и лимонов сок при предотвратяването на коварната болест сред моряците. Медикът настоява това да се превърне в стандартна част от хранителната диета на тези хора. През 1795 г. искането на лекаря е изпълнено.

През 1907 г. двама норвежки учени - Холст и Фролич предизвикват появата на патологично състояние при опитни морски свинчета, което е сравнимо с човешкия скорбут. Изследователите подлагат гризачите на зърнена диета и ги лишават от пресни животински и растителни храни. Добавянето на органични вещества (с животивски произход) към менюто на животните помага на оцелелите по време на експеримента да се възстановят напълно .

Името "водоразтворим фактор С" първоначално е предложено от Джак Дръмънд през 1919 г. Той наименува на т.нар. антисорбутен фактор. Алберт Георги (1893-1986) пък успява да изолира това вещество през 1928 г. по време на изследвания, а по-късно го преименува на аскорбинова киселина. През 1937 г. ученият получава Нобеловата награда за физиология и медицина за достижението си, касаещо откритието на киселия витамин.

Малко по-рано (през 1933 година) отваря врати Американският институт по хранене. Хопкинс получава рицарско звание през 1925 г., а през 1929 г. ученият споделя Нобелова награда за физиология и медицина с д-р Ейдкман "за откритието на стимулиращите растежа витамини".

Към днешна дата, често се твърди, че здравите хора, които се хранят с добре балансирана диета, не се нуждаят от витаминни добавки. Въпреки това, обществеността, съзнаваща какви биха могли да бъдат ползите от витамините, рекламирани в медиите, купува тези препарати в единични и мултивитаминни комбинации - често пъти в нива, далеч надвишаващи препоръчваната дневна доза, публикувана от СЗО. Прекомерната употреба на някои витамини, които са по-често срещани в заможните общества, би могла да доведе до дисбаланс на организма. Може да възникне състояние на отравяне с витамини, особено при предозиране на витамин А.

Институциите, отговорни за изготвянето на анализите на съдържанието на витамините в храните, са референтните лаборатории и производителите на тези добавки. Производителите са длъжни да изброят на опаковките си какво е витаминното съдържание на преработените храни, особено това на витамините А и С. Практика е млякото да се обогатява с витамини А и D, а хлябовете и другите пшенични продукти - с витамините от групата на В-комплекс. Витаминни добавки се предписват на бременни жени и родилки, както и на по-възрастни пациенти. Мултивитамините пък се включват в общата парентерална хранителна смес за болните, които не могат да консумират болнични храни, предназначени за перорален прием. Въпреки че витаминният недостиг е сравнително рядко явление при хората в развитите страни, такъв тип дефицит може да възникне в резултат на някои вродени метаболитни аномалии или от необичайни ограничения в хранителния прием. По-често недостатъците в диетата могат да възникнат в резултат на модификации в храните или като усложнения от заболявания, засягащи усвояването им. Витаминен дефицит може да възникне и при големи загуби на кръв, от хемодиализа, след стомашно-чревни хирургически интервенции, след употреба на определени лекарства или при някои видове лечение (лъчетерапия или химиотерапия).

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на витамините