Откритие на витамин В6 в началото на 20 век

Ранната история на витамин В6 е обобщена от химика Елмър Върнан Макълам (1957), Снел (1986), Лусли (1991) и Макдауъл (2000). Сега, нека направим малка ретроспекция, за да разберем по-добре, събитията. Първите открити представители на витаминното семейство от група В - тиаминът (В1) и рибофлавинът (В2) бързо започват да се изолират от учените като чисти съединения (или като разумно чисти концентрати). За изследователите, които искат да отглеждат лабораторни плъхове или пилета, хранейки ги с пречистени храни, бързо става ясно, че допълнителните микроелементи, доставяни от суровите добавки, са от съществено значение за растежа на животните.

По време на научната си работа, довела изолирането на рибофлавина, Кун и колегите му (през 1933) се натъкват на любопитна аномална връзка между свойствата, насърчаващи растежа и флуоресценцията на тестовите екстракти, с които работят. Добавянето на нефлуоресцентни екстракти също се оказва необходимо за растежната активност, която проявява рибофлавинът. Те считат това си откритие за доказателство, подкрепящо съществуването на втори компонент в термостабилния комплекс: именно този комплекс се отделя по време на пречистването на витамин В2.

Клиничните признаци на състоянието, което по-късно става известно като дефицит на витамин В6, са описани подробно през 1926 г. от Голдбергер и колегите му. Те правят опити да „разболеят” от пелагра експерименталните си животни. Така, плъховете им развиват тежък дерматит, наречен акродиния.

Състоянието е наречено "пелагра при плъховете" и се характеризирало с кожни лезии, особено по крайниците и тялото. Забелязва се и подуване на лапичките и ушите. Тези признаци лесно се отличават от тези при дефицит на рибофлавин. За известно време се счита, че този дерматит е аналогичен на пелаграта при хората. Вярва се и, че състоянието може да се използва като своеобразен тест за веществата, които биха предотвратили появата на болестта.

През 1935 г. Бърч и колегите му доказват, че този дерматит - акродинамия, се лекува не чрез факторите, предотвратяващи пелагра, а с друг компонент от групата витамин В2. През 1934 г. Албърт Сент-Георги пръв изказва мнението си, че витамин B6 е отделен. Ученият доказва, че той предотвратява акродиниятa при плъхове, и че състоянието не се повлиява от прием на витамин В1 (тиамин), витамин В2 (рибофлавин) или вещества, за които е известно, че лекуват пелагра. Сега за пръв път в историята вече има ясно разграничение между рибафлавина, витамин В6 и пелагра-предотвратяващите витамини.

Изследванията за идентифицирането на витамин В6 са обвързани и с друг член на витамините от група В - с пантотеновата киселина (известна и като витамин В2). Елведжем и Коен (1935) правят наблюдения над форма на дерматит, предизвикана при пилета на хранителна диета с недостиг на витамин В2. Те приготвят специален концентрат, който въпреки че е много ефективен при дерматита сред пернатите, не действа на болните плъхове. Фракциите при производство на концентрата, които се изхвърлят в процеса на приготвянето му, са тествани върху гризачите. Една от тях, вероятно съдържаща витамин B6, се оказва изключително активна и полезна за терапията. След това става ясно, че концентратът за пилетата съдържа пантотенова киселина.

Веществото за лечението на пернатите е изследвано от Лепковски и Джукс (1936), които откриват, че за разлика от фракцията, която лекува дерматита на плъховете, субстанцията не се абсорбира от инфузорната пръст на водните разтвори. Факторът за плъховете, наречен фактор 1, е витамин B6, а този за пилетата, наименуван фактор 2, е пантотенова киселина. Те установяват, че и двете вещества са от съществено значение за кученцата, които развиват микроцитната хипохромна анемия при липса на фактор 1 (витамин В6).

За определен период от време, излекуваният (с витамин В6) дерматит на плъховете започва да бъде наричан "фактор на елуата", тъй като той се задържа по повърхността на абсорбиращия пълнител, докато този за третирането на болните пилета (пантотенова киселина) представлява "филтратният фактор" (по-точно филтратът). Любопитно е, че по-нататъшните изследвания показват, че нито факторът, абсорбиран върху инфузорната пръст на пълнителя ("фактор на елуата"), нито този, останал в разтвора след обработката на пръста ("филтратния фактор") сам по себе си е ефективен. Въпреки това, и двете субстанции са нужни, за да се постигне максимален терапевтичен резултат при болните животни. Следователно "факторът на елюата", изглежда, е същият този витамин B6 на Георги, докато "филтратният фактор" е фактор 2 (пантотенова киселина) на Лепковски и Джук.

Изолирането на витамин В6 в кристална форма се осъществява независимо в пет различни лаборатории през 1938 година (участие вземат Лепковски, Керезетски и Стивънс, Георги, Кун и Венд, Итиба и Мити). Ценното вещество е изолирано за първи път от ориз и мая. След това е определена химичната структура, и така - витамин В6 е синтезиран за пръв път през 1939 г. от Кун. Изминават 5 години между откриването на витамина и изясняването на неговия химичен синтез. Скоростта на изолация показва колко значими да усилията на учените, положени в средата на 30-те години на миналия век за идентифицирането на нови витамини. Основната коензимна форма на витамин В6 - пиридоксал 5 фосфат (първоначално наречена кодекарбоксилаза) е открита в специални бактерии през 1944 г.

Кун и екипът му (през 1939 г.) наричат новия витамин "adermin", тъй като дотогава се счита, че кожният дерматит е единственият клиничен признак на дефицита. По-късно тази теория се отхвърля, когато се натрупват доказателства за недермалните клинични признаци за недостига на витамини. Химическата структура на съединението (пиридинова по природа) е открита от Георги през 1934 г. Ученият предлага съединението да носи името пиридоксин, а предложението му е широко възприето Въпреки това, през 1945 година се провеждат бактериални изследвания, чрез които се идентифицират две допълнителни съединения - пиридоксал и пиридоксамин. Благодарение на работата на „Society of Biological Chemists” (Обществото на биохимиците) и „American Institute of Nutrition” (Американския институт по хранене) терминът витамин В6 се възприема като название на нутриента.

Убедително доказателство за важността от приема на витамин В6 с храната е предоставено чрез медицински доклади, проследяващи състоянието на бебета в САЩ, които са раздразнителни, а състоянието им може да се обостри и да се появят конвулсивни припадъци (понякога водещи до смърт), когато малчуганите приемат единствено стерилизирани храни за кърмачета.Стерилизацията на храните в автоклави унищожава голяма част от витамин B6, а бебетата не получават достатъчно количество от ценния витамин. Кърмачетата, които получават майчино мляко в някои случаи, също са изложени на риск, тъй като то е лош източник на този нутриент.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на витамините