Откритие на витамин Н в края на 20-ти век

от 02 юни 2017г., обновено на 05 юни 2017г.

От 1975г.

Откритието на физиологичното значение за организма на веществото биотин може да се определи като история, разказваща за сливането на събитията, обхванали две различни научни изследвания, които, на пръв поглед, нямат връзка помежду си (те са проведени от Скот и колегите му през 1982 година; Бонжур през 1991; Лузли същата година, Макдауъл през 2000 година).

И така, през 1901 година учените от компания „Wildiers” провеждат важно наблюдение, което довежда до откритието, че за оптималния си растеж лабораторните дрожди изискват не само ценни соли и захари, но и допълнително мистериозно органично вещество (това наблюдение е направено през 1975 година от Макормик).

Откритието на биотина е подпомогнато от научно наблюдение, направено около края на века. То описва, че суровите яйца, присъстващи в хранителната диета са токсични за лабораторните животни. След продължителна и системна консумация те получават упорити и болезнени кожни лезии. Раните по кожата на пострадалите животни могат да се лекуват само със специален хранителен фактор, извлечен от дрожди или черен дроб (Макормик, 1975). През 1916 година Байтман отбелязва, че вероятната причина за токсичността, се крие в яйчния белтък. Клиничните признаци на дерматит и загуба на козина при животните (в случая те са лабораторни мишки), вследствие на прием на белтъци, се предотвратяват при тези, на които се дават определени храни (особено от черен дроб и бъбреци). Тези храни съдържат органични вещества, „защитаващи” опитните животни от белтъчната токсичност.

Въпреки че дрождите имат определени изисквания за развитие, учените показват как протичат процесите на при маята. През 1927 година Боас е първият изследовател, който демонстрира какви са растежните изисквания при бозайниците. При плъхове, хранени с протеини, получени от яйчен белтък, Боас открива появата на синдром на тежък дерматит, окапване на козината и нервно-мускулна дисфункция.

Приемът на мистериозния (дотогава) хранителен фактор, присъстващ в черния дроб, успява да излекува уврежданията на животните. Така неизвестната субстанция получава името Защитен фактор X. Независимо работата на своя колега, Албърт Сент-Георги изследва химичната природа на този защитен фактор, присъстващ в някои храни. Георги го нарича фактор II през далечната 1931 г. Терминът витамин H е избран за новата субстанция от Георги, защото веществото има свойството да защитава кожата (на немски "haut" е кожа).

През 1936 г. учените Кьогъл и Тонис определят биотина като субстанция, изолирана от яйчния жълтък, необходима за оптималния растеж на дрождите. Установяват, че тя е идентична с растежен фактор, наречен впоследствие коензим R, присъствието на който се изисква от специфични бактерии, разпространени по бобовите растения.

През 1940 г. Георги и сътрудниците установяват, че биотинът, витамин H и коензим R са едно и също вещество. Другите популярни имена, дадени на този фактор, са защитен фактор X, фактор за защита от белтъчните наранявания, фактор S, фактор W (или витамин Bw), витамин В7. Става ясно, и че уврежданията от яйчните белтъци са резултат от специфичната съставка, авидин. Установява се, че топлината разрушава авидина, поради което е разкрито, че биотинът е антагонист на авидина. Последният е белтък, който е продукт на лигавицата на яйцепровода при кокошките. Той присъства и в белтъците в яйцата на пернатите.

Структурата и свойствата на биотина са установени и описани на Стария континент (от Коджи и Понс през 1941 година) и в САЩ (от Вигнеунд и колегите му през 1942 година). Първият химически синтез на витамина е извършен от Харис и неговите сътрудници, работещи в компания „Merck Company” през 1943 г. Шест години по-късно Голдбърг и Стернбех разработват техника за индустриалното производство на биотин.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: