Откритие на рубеолния причинител през 1962 година

От 1962г.

Средата на 60-те години на XIX век в Европа е била белязана разпространението на заболяване на белите дробове, протичащо с изобилен обрив. То получило името "дребна шарка", а след това - рубеола. След 25 години на Международния медицински конгрес в Лондон тази инфекция е била обявена за независимо заболяване.

Въпреки това, причинителят на болестта останал неизвестен. През 1938 г., изследователи от Япония и Гиро и Тасаки заразили с филтрати от пациенти, заболели от рубеола няколко доброволци. През 1962 г. американски учени са установили, че рубеолата се причинява от вирус, изолиран от тъканни култури.

В детските колективи с близък контакт между децата бил достатъчен дори един случай на рубеола, за да се заразят почти всички деца. Ето защо мащабните рубеолни епидемии нерядко засягали цели държави. Тези масови заразявания обикновено се повтаряли, а най-застрашени били децата на възраст от 3-5 години и 10-11 години.

При рубеолните епидемии се наблюдавала ясна сезонност - хората се разболявали най-вече в зимно-пролетния период. Най-висок пик в заболеваемостта имало от март до май, а най-малко хора се заразявали с рубеола от август до октомври.

До кроя на 40-те години се наблюдавала почти пълна липса на усложнения смъртни случаи вследствие на рубеола. Именно поради този факт вниманието на учените не било насочено към опасното инфекциозно заболяване. Ситуацията се променила драстично, след като австралийският офталмолог д-р Грег е публикувал през 1941 г. подробни доказателства, че въздействието на рубеолата при бременни жени може да доведе до тежки аномалии на плода - от аборт и раждане на мъртво дете, до поява на различни увреждания в детското развитие.

Допълнителни изследвания на много учени показали, че вирусът на рубеолата прониквал в амниотичната мембрана, плацентата и от там - в кръвния поток на плода. В развиващия се ембрион, това се отразявало на генетичния апарат, което впоследствие довеждало до дефекти на плода, особено през първите три месеца на неговото развитие. Рубеолният вирус увреждал клетките в лещата на окото (катаракта), ушната мида и довеждал до умствена изостаналост.

Статията е част от историята на: