Откритие на структурата на прополиса от Никола Воклен

От 1803г.

В началото на 19-ти век прополисът бил изследван и подробно описан от Никола Луи  Воклен, който е френски фармацевт и химик. В доклад, изготвен за „Society of Agriculture”, Воклен пише, че: „Прополисът се събира от пчелите и представлява смолиста, еластична и ароматна субстанция с червеникаво-кафяв цвят. Когато пчелният клей е събран в голямо количество, той изглежда черен, но е полупрозрачен, когато е нарязан на тънки плочици. Топлината на ръцете е достатъчна, за да го омекоти и да му придаде пластичността на восъка. Въпреки това, пчелният клей е с доста по-здрава и разтеглива структура. Подобно на восъка и прополисът може да се дъвче, той е безвкусен. Мирисът на пчелния клей наподобява този на билката комунига или на банановата палма."  Заглавието на Вокленовия доклад е “Analysis of the propolis or mastic of bees,”, а името на журнала, в който е публикуван трудът му през 1803 година е „Journal of Natural Philosophy, Chemistry and the Arts”.

Воклен използва 100 г прополис, разтворен в алкохол. Той филтрувал субстанцията трикратно. При последното добавяне последвало варене на сместа в продължение на няколко минути. Накрая, след като сместа се „отървала” от натрупаните мастни материи, в нея останали само някои фрагменти от пчелите, растителни вещества и песъчинки, кипящи в диетиловия етер, който бил добавен впоследствие. След това, получената смес преминала през фина цедка, а остатъкът бил изсушен и претеглен. Неговата маса била 14 грама. Воклен направил следната равносметка: чистият восък бил  14 грама, смолата от прополис - 57 грама, чуждите тела - 14грама, 15 грама ароматни киселини били изгубени. Получената по този начин смолиста маса е чистият прополис, които се топи лесно при ниска температура. То се получава чрез дестилация, бяло е и има много приятна миризма. Фиксиран, прополисът  придобива по-дълбок цвят и става по-твърд. Той е разтворим в някои летливи масла.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука