Откритие на субклавиален път за съдов достъп

От 1952г.

През 1952 г., на френският анатом Робърт  Аубаниак, живеещ в Алжир, описва пункцията на субклавиалната вена. Трудът му е публикуван в популярен френски медицински журнал. Конкретната статия носи заглавието „A new route for venous injection or puncture: the subclavicular route, subclavian vein, brachiocephalic trunk” и е от 1952 година.
След първата употреба и откритието през 1961 година от Шелдън на субклавиалния път за осигуряване на временен съдов достъп за хемодиализа, техниката е адаптирана от д-р Йозеф Eрбен от Чехословакия, който използва инфраклавикуларния път. Новооткритият катетър позволява контрола на централното венозно налягане при обезводнени и олигоурични пациенти. През следващите две десетилетия субклавиалният път за хемодиализа се превръща в  предпочитан начин за осигуряване на временен съдов достъп чрез централен венозен катетър. Днес подключичните канюли почти не се използват при пациенти с хронични бъбречни заболявания, защото флебографски изследвания показват, че при 50% от пациентите се наблюдава стеноза или оклузия на мястото на поставената канюла. Това предразполага ръката към отичане, особено след създаването на артериовенозна фистула.

Въз основа на опити с животни, Джордж Томас от Сиатъл, САЩ представя своя "Дакронов шънт", който впоследствие е успешно приложен на 10 пациента. Идеята е да се премахнат всички интралуминалнални чужди тела, като по този начин ще се избегнат и „кризисните” области, предразполагащи организма към образуване на тромби. Медикът зашива овални дакронови парчета в общата феморална артерия и сафенозната/общата феморална вена. Пластирите от дакрон са свързани със силиконови тръби и се поставят на повърхността, в предната част на бедрото. При някои изключителни случаи, медиците все още могат използват на Шънта на Томас.

Медиците Гилберто Флорес Изкуердо (от Мексико Сити) и Джеймс Мей от Сидни, Австралия са загрижени за пациентите с липса или изчерпващи се периферните кръвоносни съдове, нужни за хемодиализа. Лекарите предлагат да се отстрани сегмент от сафенозната вена (намира се между слабините и коляното) и да се свърже с U-образно мода в областта на лакътя с брахиалната артерия и подходяща вена. Като вариант се предлага да се имплантира вена в големите съдове на бедрото. Първата стъпка за използването на присадки в съдовата хирургия е направена.

Статията е част от историята на:

• История на осигуряването на постоянен съдов достъп за хемодиализа