Открития на Бохумил Пелешка, важни за историята на дефибрилацията

От 1957г.

Следващите големи постижения в историята на дефибрилацията в Европа са направени от чешкия учен Бохумил Пелешка, работещ в Института по клинична и експериментална хирургия в Прага. Той посещава д-р Грувич в Москва, където се запознава с неговите изследвания. През 1957 година е написан докладът, носещ името „Хирургическо проучване”. В него д-р Пелешка описва работата си по разработването и оптимизацията на трансторакалната и директната „DC дефибрилация” (постоянният ток (DC) не се изменя посоката си във времето). Хистологични изследвания показват, че многократното приложение на електрошокове с повишено напрежение предизвикват големи морфологични увреждания на миокардната тъкан.

Пелешка е ученият, оптимизирал процедурата, използвайки по-ниско напрежение. Чешкият медик въвежда използването на електроди с по-голяма площ, доказвайки неоспоримо, че те осигуряват по-равномерно разпределение на тока и по-ефективна дефибрилация на цялото сърце. След потвърждаване на надеждността и безопасността на трансторакалния метод на дефибрилация при животни, Пелешка започва да го прилага и върху хора.

Впоследствие работата на чешкия медик среща някои затруднения, свързани с разрешаването на някои от усложненията, които могат да бъдат причинени от DC дефибрилацията. Станало ясно, че електрошоковете с постоянен ток биха могли в някои случаи да предизвикат аритмии, които постепенно ще преминат в друг цикъл на камерно мъждене.

Ученият демонстрира, че кондензаторните дефибрилатори, имащи индукционни намотки, включени във веригата променят обстоятелствата, защото електрическото съпротивление на намотките намалява пиковата стойност на тока и увеличава продължителността на импулса.

Статията е част от историята на:

• История на дефибрилаторите