Открития на Сергей Навашин, свързани с процеса на оплождане при покритосеменните растения

от 08 юли 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1896г.

Вдъхновен от ботаническите екскурзии, на които посветил голяма част от своя живот, ученият С. Навашин успял да събере голям брой материали, за оценката на които потърсил помощта на известния тогава познавач на флората и професор по математика Цингер. В своите изследвания Сергей наблегнал на проучване на гъбите и мъховете.

През 1893 година описал паразитиращите спори на главняната гъба върху женските цветове на торфения мъх и опровергал учението на биолога Шимпер, че при торфените мъхове съществува своеобразна хетероспория - с макро- и микроспори. Микроспорите всъщност са спорите на гъбата.

Изследванията на Навашин върху процеса на оплождане при покритосеменните растения са го довели до идеята за ревизия на процеса при покритосеменните растения. През 80-те години на XIX в. учените разкриват, че зародишите се развиват в резултат на оплождането. Едва през1896 г. Навашин открил, че ендоспермът се заражда по полов път чрез оплождане.

Неговите предшественици отстоявали своето твърдение, че след проникването на прашниковата тръбичка в зародишната торбичка само единият спермий опложда яйцеклетката, а вторият се разтапя и не участва в процеса на оплождането.

Много изследователи преди него, като Е. Страсбургер, Л. Гиняр, Д. Моте, В. Арнолди и др. били близо до откриването на двойното оплождане, защото имали препарати от различни растения, включително и от Lilium martagon, със същите картини на оплождане, но те не обърнали внимание на втория спермий, лежащ около или върху полярните ядра, считали го за случайно замърсяване.

След задълбочени самостоятелни изследвания и проучвания, ученият успял да установи най-напред при сем. Liliaceae, а по-късно и при филогенетично далечни семейства, че в зародишната торбичка се осъществяват две оплождания - на яйцеклетката и на полярните или вторичните ядра (Фигура 1 и Фигура 2).

Своето откритие ученият съобщил за пръв път на 24 август 1898 г. на конгрес на естествоизпитателите и лекарите в Киев.

Терминът "двойно оплождане" официално въвежда през 1900 година в статията си "Об оплодотворении у сложноцветных и орхидных". Успешно се утвърдило становището, че подобно оплождане е характерно за всички покритосеменни растения, с което се отличават от голосеменните.

Статията е част от историята на: