Отношение на обществеността към работата на Едуард Дженър

От 1802г.

Въпреки че създателят на ваксината срещу вариола - Едуард Дженър успява да си извоюва световно признание и почести, английският медик не прави никакъв опит да се сдобие с финансово отражение на своя труд. Той посвещава толкова много време и усилия на хуманната си кауза за разработването на ваксинацията, че частната му практика, а и личните му дела страдат сериозно. Утвърждаването на имунизацията се признава публично в Англия, когато през 1802 година английският парламент отпуска на Едуард Дженър сумата от £ 10,000. Пет години по-късно парламентът го награждава с още £ 20,000. Медикът получава не само отличия, не след дълго Дженър се озова под обстрела на иронични атаки и присмех от страна на своите опоненти. Въпреки това, той продължава дейността си в името на хуманната програма за имунизирането срещу вариола. Постепенно, ваксинацията заменя вариолизацията, която се забранява в Англия през 1840 година.

Дженър се задомява през 1788 година и става баща на четири деца. Семейството му живее в къща, на име „Chantry house”, която се превръща в музей на Дженър през 1985 година. Дженър построява хижа в градината, която е наречена "Храм на ваксините".

Снимката по-долу показва "Храма на ваксините" на Едуард Дженър:

В тази хижа медикът ваксинира безплатно по-бедните англичани. След десетилетие, в което Едуард Дженър бива почитан и руган почти в еднаква степен, той се оттегля от обществения живот и се връща към медицинската си практика в Бъркли.

През 1810 година най-големият му син, Едуард умира от туберкулоза, сестра му загива същата година, а другата му сестра - две години по-късно. През 1815 година съпругата на Дженър също умира от туберкулоза. Тъгата завладява английския лекар и той се отдръпва още повече от обществения живот. През 1820 година Едуард Дженър прекарва инсулт, от който се възстановява. На 23 януари 1823 година той посещава последния си пациент. Той е негов близък приятел, който умира. На следващата сутрин Дженър не се явява на закуска, а по-късно той е намерен в кабинета, където е получил масивен инфаркт. Медикът е починал в ранните сутрешни часове на неделя, 26 януари, 1823 година. Погребан е в близост до олтара на църквата в Бъркли.

Статията е част от историята на:

• История на Едуард Дженър