Развитие на лечебното изкуство по българските земи през 18 век

От 1800г.

Напредничавите умове в Западна Европа векове наред водят ожесточена борба с религиозната схоластика и със схващанията на Гален, за да прокарат новите научни идеи и открития в медицината. Тяхното упорство и настойчивост били възнаградени. Инквизицията, властвала дълги години в църквата е премахната в повечето европейски страни, учените са допуснати до секционните маси, познанията относно това как функционира човешкото тяло растат непрекъснато и към края на XVIII век медицината се възтържествуват резултатите от експеримента и прякото наблюдение на болния.

За съжаление, всички слоеве на поробеното население в нашите земи остават настрана от направените завоевания на медицинската наука, които не достигат до него или се промъкват като слабо и случайно ехо на свободния свят. Сред населението добива съществено значение и се развива народното лечителство. Въпреки, че медицинският напредък в Западна Европа през 18 век е забележителен, историческите обстоятелства по нашите земи не благоприятстват бурното развитие на медицината.

На територията на нашата страна, хората, занимаващи се с лечение били предимно служителите на религията. Освен тях, с лечебното изкуство се занимавали народните лечители, които са разчитали на богатия си житейски опит и знанията, придобити от практиката.

Покорената от османските турци българска държава постепенно се превърнала в огнище за различни болести и епидемии. Безправното българско население било принудено да живее нехигиенични условия, унищожени били древните тракийски и римски водопроводни системи. През периода на турското иго по нашите земи са преминали 44 чумни епидемии, вследствие на които обезлюдени били цели села. Разпространили се някои прилепчиви кожни заболявания, малария и други. През тези трудни времена народът ни търсел спасение за здравето и живота си при народните лечители или в манастирите.

През целия 18 век традиционната българска медицина имала съществена роля за поддържането на здравето на поколенията и за просъществуването на народа ни. Лечителите третирали болестите с билки, минерали, животински и пчелни продукти.

Първият наш лекар, придобил образованието си на запад, е доктор Никола Пиколо (1792 - 1865 г). Самият факт, че въпреки историческите обстоятелства, могат да се открият и образовани български медици е признак за напредък. Въпреки това, Никола Пиколо е започнал да учи медицина в град Болоня (Италия), а последният си изпит полага в Пиза, където е успял да подготви и докторат по медицина и философия. Успешната му защита е била на 2 март 1829 година. Медикът от Велико Търново, въпреки че не работи в България, след смъртта си завещава след смъртта си значителната сума на Търново,която да се вложи за целите на образованието.

Сред малкото писмени материали, съхранили традиционни медицински познания от 18-19 век са 19-те ръкописа на народни лекарсвеници, които датират от 18-19 век. Точна година на произход има лекарственикът на поп Григорий (1780 г.), а от 1804 г. датира лекарственикът на дядо Илийчо Спицерина от Свищов. От същия период датира и лекарственикът на Тумпаров от Самоков, а от 1833 г. - този на Иванчо Келифар. Съставът на повечето от рецептите в тези медицински документи включва и информация за лечебните растения, важни за традиционната българска медицина от 18 век.