Оценка на оплодителната способност на сперматозоидите

От 1967г.

При някои изследвания липсата на подходящи методи и информация, свързана с капацитацията възпрепятства опитите на учените за оплождане на яйцеклетки в ин-витро условия.

Зайците са най-широко използваните животни при такива експерименти, не само заради факта, че времетраенето на капацитацията е ясно установено при този организмов вид, но и поради сравнително кратката и предвидима продължителност на живота на оплодените яйцеклетки (както описва Супарт през 1967 г.). Основният недостатък на този метод е, че началото и продължителността на овулацията при зайците са силно променливи ( до този извод стигат Уолтън и Хамънд през 1928 година).

За съжаление не е лесно да се проверят преобладаващите биохимични условия в женската полова система по време капацитацията на сперматозоидите, както и не е възможно те да бъдат контролирани. След като сперматозоидите, притежаващи оплодителна способност се поставят до яйцеклетка в матката, учените получават малко повече информация във връзка с акрозомната реакция и други събития, свързани с проникването в яйцеклетката.

Въпреки това необходимата степен на оплодителна способност първоначално е трудно да се постигне (според Фрейзър през 1971 година). Разработени са методи, чрез които може да се следи за капацитацията на сперматозоидите ин-витро. Чрез тях по време на ин-витро оплождане може да се изготви оценка на сперматозиодната капацитация и акрозомната реакция.

Статията е част от историята на:

• История на ин-витро оплождането