Павел от Егина и медицинската му енциклопедия Epitome medicae libri septem

От 625г. до 690г.

Павел от Егина (625-690) е византийски лекар, известен с медицинската си енциклопедия Epitome medicae libri septem, състояща се от 7 книги. Години наред във Византийската империя неговият труд представлява компилация от всички познания и достижения на западната медицина и е зъбното колелце, което свързва последната с арабската медицина. Много именити мюсюлмански лекари основават своите трактати и черпят познания от опита и писанията на Павел от Егина.

Подробностите за живота на Павел от Егина не са много. Той е роден на остров Егина в Сароническия залив и учи и практикува медицина в културната столица на Средиземноморието – Александрия. Гръцкият лекар остава в египетския град до 640 г., когато той попада на пътя на арабското нашествие.

Най-важният и единствения запазен труд на Павел е седемтомната му енциклопедия Epitome medicae libri septem. Според мюсюлманските източници той също така е автор на два други трактата, посветени на гинекологията и токсикологията. Арабските лекари го смятат за един от най-значимите и велики гръцки медици и той често бива цитиран в техните медицински книги.

В предговора на своята енциклопедия Павел посочва, че той създава своя преглед на по-ранните гръцки лекари и медицински практики, за да могат други лекари, независимо от това къде се намират, да използват краткото му ръководство по най-значимите медицински интервенции. Той не претендира, че трудът му е оригинален; напротив, Павел отбелязва, че е добавил много малко детайли, взети от личния му опит. Неговото изследване се основава предимно на седемтомната медицинска енциклопедия на Орибасий. Благодарение на Орибасий Павел научава и разпространява много от древногръцките медицински идеи. Въпреки, че той използва и други източници, те не са цитирани в произведението му.

Павел разделя своята енциклопедия както следва:

Книга I. Хигиена и режим

Книга II. (Видове) Треска

Книга III. Телесни болести, подредени по теми

Книга IV. Кожни оплаквания и чревни червеи

Книга V. Токсикология

Книга VI. Хирургия

Книга VII. Медицински свойства

В първата книга Павел разглежда в подробности основните принципи на хигиената. Той започва с анализ на проблемите на бременните жени и продължава с кратък преглед на хигиенните проблеми през предходните епохи. Той иска да установи подходящ режим за всеки период от човешкото развитие. Подобно на Гален, той основава съветите си на по-ранната гръцка хуморална патология на четирите телесни течности (кръв, черна и жълта жлъчка и слуз) и техните способности. Павел твърди, че чрез различни видове хранене, медицински и физически практики, може да се постигне подходящ баланс на цялото тяло и така човек да се радва на добро здраве. Той предоставя препоръки за грижата за очите и зъбите, поддържането на слуха и проблемите с импотентността.

Отношението му към ролята на различните видове темперамента (4 личностни типа: сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик) е базирано на интерпретацията на Орибасий на разсъжденията на Гален върху този въпрос. Павел подкрепя становището, че човек е в най-добрата си форма, когато се намира между крайностите – между слабото тяло и наднорменото тегло, между мекия характер и твърдостта, между студеното и топлото, мокрото и сухото. Отделните хора имат различни качества, тъй като телата им се различават едно от друго. Телата с гореща и суха температура се различават значително от онези със студена и влажна температура. В зависимост от съотношението на четирите животворни течности в органите те са здрави или болни. Различните темпераменти и съотношение на течностите в човешкото тяло обясняват разнообразните медицински състояния у хората и необходимостта от много и различни видове лекарства и подходи за лечение. Тъй като храната е жизнено важна за доброто здраве и баланса на четирите течности, той представя обосновано разсъждение върху здравословната диета и описва много храни и техните лечебни способности.

Във втората книга Павел анализира природата и проявленията на различните видове треска като част от симптоматиката на различни заболявания. Той определя продължителността и температурата като едни от основните признаци за по-нататъшното развитие на заболяването. Треската с висока температура говори за остро заболяване; треската с ниска температура – хронично състояние. Пулсът е друг важен индикатор за диагнозата и Павел класифицира 62 различни вида пулс. Той определя пулса "като движение на сърцето и артериите, което се случва благодарение на диастолата и систолата. Процесът е двустепенен; защото при диастолата, която представлява разгръщането и разширяването на артерията, навлиза студен въздух, който проветрява и възстановява жизнената сила и по този начин и жизнеността на духа; а при систолата, при която обиколката на артерията спада и се свива към центъра, се извършва изхвърляне на шлаките."

Павел също така пише, че фекалиите, урината и храчките също индикират състоянието на човешкото тяло.

В трета книга Павел разглежда болестите, които засягат човешкото тяло. Той започва със заболяванията на косата и продължава с главата (очи, нос, уши и гърло), стигайки до психическите проблеми и вътрешните болести (сърце, стомах, бъбреци, бял дроб и матка). Томът завършва с проблемите, свързани с мазолите и ноктите. Систематичният подход на Павел му позволява да направи коментар върху общите медицински увреждания на телесните органи и съответно тяхното лечение. Той препоръчва кръвопускане при много заболявания като цефалгия, хемикрания, френит, червен вятър, летаргия, епилепсия, меланхолия, апоплексия и нервни разстройства. Написаното от него за бъбреците, белия дроб и далака представлява съвкупност от най-добрите традиции на класическата медицинска мисъл. Той твърди, че камъните в бъбреците се образуват от плътните земни течности, които се нагряват от тялото. Баните и комбинираните лекарства са едни от методите за премахване на тези камъни. Заболяванията на матката и усложненията при раждане също са разгледани много подробно в последните абзаци на тома. Павел твърди, че когато плодът е в неестествена позиция, той трябва да бъде върнат в естествена такава.

"Понякога трябва да се издърпа надолу, понякога да се притисне назад, понякога да се завърти целия; ако ръка или крак се подават, трябва да хванем крайника и да го издърпаме, защото може да се заклещи още повече, да се измести или счупи; но хващайки с пръсти рамото или бедрената става на плода, онази част, която се е показала, ще бъде възстановена в правилна позиция. Ако цялата позиция на плода е неправилна и плодът също така е заклещен, първо трябва да го изтласкаме нагоре от отвора на матката, след което да го хванем и да го насочим правилно кум отвора на матката."

Павел не описва обръщането на плода при седалищно предлежание и мюсюлманските хирурзи следват неговия пример. Неговите разсъждения относно усложненията по време на раждане са внимателно изучени от мюсюлманските медицински умове.

В четвърта книга са разгледани кожните заболявания. Някои болести като елефантиаза, проказа и рак не могат да бъдат излекувани, защото е невъзможно намирането на лек, по-силен от тях; но в някои случаи е възможен контролът на развиването на заболяването. Описанието на Павел на рака е взаимствано от Гален. Според теорията на Гален ракът се образува при прегряване на черната жлъчка. Заради плътността на тази телесна течност, която предизвиква рак, заболяването е нелечимо.

Описанието му на трита вида чревни червеи (кръгли, плоски и аскариди) е много любопитно. Той пише, че кръглите червеи се образуват в тънките черва от жлъчните течности; плоските червеи се появяват от чревната мембрана в живо животно; а аскаридите се образуват при лошо хранене в областта около ректума. Всички тези видове червеи се лекуват с горчиви адстрингенти, които свиват и уплътняват лигавицата на стомашно-чревния тракт.  

Токсикологията също попада в областта на интерес на древните лекари. В пета книга от своята енциклопедия Павел резюмира достиженията на класическите автори по тази тема. Той предоставя информация за лечение при ухапване от пепелянки, болни от бяс кучета, паяци, скорпиони и крокодили. В този том той предлага и поредица от рецепти за приготвянето на противоотрова срещу отравяне с черна попадийка (черен блян), бучиниш, самакитка, сарсапарила, калциев сулфат, арсен и олово.  

Най-значимият принос на Павел е шестият том на енциклопедията, посветен на хирургията. Той разделя тази книга на част, която разглежда операциите върху плътта, и на абзаци, които ревизират третирането на счупвания и дислокации на стави. Този том съдържа едно от най-подробните описания на очната хирургия в античността и описва процедури за премахване на катаракта и операции при трихиаза, ектропион, кисти, симблефарон и стафилома. Павел представя и хирургични техники за трахеотомия, операция на сливиците, премахване на назални полипи, абдоминална парацентеза, катетеризация, хемороидектомия и литотомия. Тъй като той често препоръчва лечение чрез кръвопускане, Павел споделя подробности за тази процедура, вендузи, каутеризация и връзване на разкъсани кръвоносни съдове. В третата си книга Павел се опитва да избегне проблемите, свързани с трудното раждане чрез медикаменти и наместване на плода, но в шеста книга предлага хирургични техники за случаите, при които плодът трябва да бъде отстранен, за да се спаси живота на майката. Томът завършва с преглед на полезните методи за лечение на счупвания и дислокации.

В последния том на енциклопедията, Павел предлага прости и сложни медикаменти, използвани в медицинската практика. По-голямата част от информацията, включена в тази книга, произлиза от труда на Педаний Диоскорид. Павел описва 90 минерала, 600 растения и 168 животни от книгата на Диоскорид De materia medica.

Енциклопедията на Павел предоставя на мюсюлманските лекари достъпен източник към изкусните гръцки хирургични процедури. Албуказис и ал-Рази използват труда му интензивно в своята практика, а Фабриций основава голяма част от собствените си хирургични техники върху шестата книга на Павел. Epitome medicae libri septem също така е проводникът, благодарение на който гръцката медицина се разпространява в ислямския свят.