Павел от Егина и медицинската му енциклопедия Epitome medicae libri septem – част 1

От 625г. до 690г.

Павел от Егина (625-690) е византийски лекар, известен с медицинската си енциклопедия Epitome medicae libri septem, състояща се от 7 книги. Години наред във Византийската империя неговият труд представлява компилация от всички познания и достижения на западната медицина и е зъбното колелце, което свързва последната с арабската медицина. Много именити мюсюлмански лекари основават своите трактати и черпят познания от опита и писанията на Павел от Егина.

Подробностите за живота на Павел от Егина не са много. Той е роден на остров Егина в Сароническия залив и учи и практикува медицина в културната столица на Средиземноморието – Александрия. Гръцкият лекар остава в египетския град до 640 г., когато той попада на пътя на арабското нашествие.

Най-важният и единствения запазен труд на Павел е седемтомната му енциклопедия Epitome medicae libri septem. Според мюсюлманските източници той също така е автор на два други трактата, посветени на гинекологията и токсикологията. Арабските лекари го смятат за един от най-значимите и велики гръцки медици и той често бива цитиран в техните медицински книги.

В предговора на своята енциклопедия Павел посочва, че той създава своя преглед на по-ранните гръцки лекари и медицински практики, за да могат други лекари, независимо от това къде се намират, да използват краткото му ръководство по най-значимите медицински интервенции. Той не претендира, че трудът му е оригинален; напротив, Павел отбелязва, че е добавил много малко детайли, взети от личния му опит. Неговото изследване се основава предимно на седемтомната медицинска енциклопедия на Орибасий. Благодарение на Орибасий Павел научава и разпространява много от древногръцките медицински идеи. Въпреки, че той използва и други източници, те не са цитирани в произведението му.

Павел разделя своята енциклопедия както следва:

Книга I. Хигиена и режим

Книга II. (Видове) Треска

Книга III. Телесни болести, подредени по теми

Книга IV. Кожни оплаквания и чревни червеи

Книга V. Токсикология

Книга VI. Хирургия

Книга VII. Медицински свойства

В първата книга Павел разглежда в подробности основните принципи на хигиената. Той започва с анализ на проблемите на бременните жени и продължава с кратък преглед на хигиенните проблеми през предходните епохи. Той иска да установи подходящ режим за всеки период от човешкото развитие. Подобно на Гален, той основава съветите си на по-ранната гръцка хуморална патология на четирите телесни течности (кръв, черна и жълта жлъчка и слуз) и техните способности. Павел твърди, че чрез различни видове хранене, медицински и физически практики, може да се постигне подходящ баланс на цялото тяло и така човек да се радва на добро здраве. Той предоставя препоръки за грижата за очите и зъбите, поддържането на слуха и проблемите с импотентността.

Отношението му към ролята на различните видове темперамента (4 личностни типа: сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик) е базирано на интерпретацията на Орибасий на разсъжденията на Гален върху този въпрос. Павел подкрепя становището, че човек е в най-добрата си форма, когато се намира между крайностите – между слабото тяло и наднорменото тегло, между мекия характер и твърдостта, между студеното и топлото, мокрото и сухото. Отделните хора имат различни качества, тъй като телата им се различават едно от друго. Телата с гореща и суха температура се различават значително от онези със студена и влажна температура. В зависимост от съотношението на четирите животворни течности в органите те са здрави или болни. Различните темпераменти и съотношение на течностите в човешкото тяло обясняват разнообразните медицински състояния у хората и необходимостта от много и различни видове лекарства и подходи за лечение. Тъй като храната е жизнено важна за доброто здраве и баланса на четирите течности, той представя обосновано разсъждение върху здравословната диета и описва много храни и техните лечебни способности.

Във втората книга Павел анализира природата и проявленията на различните видове треска като част от симптоматиката на различни заболявания. Той определя продължителността и температурата като едни от основните признаци за по-нататъшното развитие на заболяването. Треската с висока температура говори за остро заболяване; треската с ниска температура – хронично състояние. Пулсът е друг важен индикатор за диагнозата и Павел класифицира 62 различни вида пулс. Той определя пулса "като движение на сърцето и артериите, което се случва благодарение на диастолата и систолата. Процесът е двустепенен; защото при диастолата, която представлява разгръщането и разширяването на артерията, навлиза студен въздух, който проветрява и възстановява жизнената сила и по този начин и жизнеността на духа; а при систолата, при която обиколката на артерията спада и се свива към центъра, се извършва изхвърляне на шлаките."

Павел също така пише, че фекалиите, урината и храчките също индикират състоянието на човешкото тяло.

по статията работи: Величка Мартинова