Павловият изолиран стомах

От 1894г.

Иван Павлов е руският физиолог, който от 1894 до 1897 година провежда важен оперативен опит, изследващ храносмилателните процеси. Операцията започва да се нарича изолиран стомах. Иван Павлов не е първият учен, който изолира част от стомаха, това е правено и по-рано от германския физиолог Рудолф Хайденхайн, на Павлов съществено видоизменя естеството на хирургическата манипулация. За да изолира част от стомаха, Хайденхайн трябва да пререже блуждаещите нерви (нервите, които от главния мозък преминават през гръдния кои и достигат до стомаха), а те играят важна роля в храносмилането. По тази причина, според Павлов, изолираният стомах на Хайденхайн нарушава нормалния храносмилателен процес. Павлов намира нов начин да изолира част от стомаха, без да засяга никоя от важните нервни връзки. Такава операция е доста трудна, но по мнението на Павлов е необходима, за да се получи малък стомах, който реагира на храната точно по същия начин, както и нормалният, което е най-важното в експериментите. Тази трудна операция става известна по целия свят и се превръща в емблема на хирургическата изобретателност на Павлов. Много чуждестранни учени отиват в Санкт Петербург, за да се научат да я правят.

Двете схеми по-горе са от книгата на Павлов „Лекции върху работата на главните храносмилателни жлези.” На фиг. 1 е представен стомах на куче преди операцията. Когато кучето погълне храна, тя преминава по хранопровода и попада в стомаха (зона С). Отсечката АВ показва къде Павлов прерязва стомаха, за да направи торбичката, която ще стане малкият стомах. На фиг.2 се вижда стомахът след операцията. Храната продължава да пристига по хранопровода в големия стомах (зона V). Малкият стомах (зона S) е свързан с големия чрез нервите и затова също реагира на храната. Тя обаче не попада в малкия стомах поради преградата от стомашна лигавица между него и големия стомах.

Статията е част от историята на: