Пандемията от COVID-19 - най-голямото предизвикателство след Втората световна война

От 2019г. до 2023г.

Акценти

Пандемията от COVID-19 е определящата глобална здравна криза на новото време и най-голямото предизвикателство, пред което се изправя човечеството след Втората световна война. От появата си в Азия в края на 2019 г., вирусът постепенно обхваща всички континенти с изключение на Антарктида. През първите две години случаите нарастват ежедневно в Африка, Америка и Европа, като данните сочат, че към 15 юни 2023 г. пандемията е причина за 767 984 225 потвърдени инфекции и 6 943 377 смъртни случая, което я прави една от най-смъртоносните в историята. На 5 май 2023 г., повече от три години след началото на пандемията, Комитетът за извънредни ситуации на СЗО обявява, че COVID-19 вече не представлява глобална заплаха.

Как започва пандемията

Пандемията от COVID-19, известна още като коронавирусна пандемия, е причинена от тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2). Новият вирус е идентифициран за първи път в китайския град Ухан през декември 2019 г. Симптомите на COVID-19 варират от леки до много тежки, но най-често включват главоболие, загуба на обоняние и вкус, назална конгестия и хрема, кашлица, мускулна болка, възпалено гърло, треска, диария и затруднено дишане. Предаването на вируса често става по въздушно-капков път.

>>> COVID-19, идентифициран вирус

На 31 декември офисът на СЗО в Китай е уведомен за наличието на неизвестни случаи на пневмония и незабавно започва разследване. Първоначалното твърдение, разпространявано от официални китайски източници, е, че ранните случаи са свързани най-вече с пазара на едро за морски дарове, на който също се продават живи животни.

Първоначално броят на случаите се удвоява приблизително на всеки седем дни и половина. В средата на януари вирусът се разпространява в други китайски провинции, подпомогнат от миграцията, свързана с китайската Нова година. На 30 януари са потвърдени 7818 инфекции, което кара СЗО да обяви епидемията за извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение. Опитите да бъде овладяна обаче се провалят, което позволява на вируса да се разпространи в други райони на Азия и по-късно в целия свят.

В края на януари Италия съобщава за първите потвърдени инфекции при двама китайски туристи, а два месеца по-късно (19 март) средиземноморската държава изпреварва Китай по брой смъртни случаи. През втората половина на 2020 г. вече в много държави има потвърдени случаи на COVID-19, а данните сочат, че един на всеки десет души по света вероятно е бил заразен (780 милиона души), докато са регистрирани само 35 милиона инфекции.

Стратегии в борбата с вируса

Много държави се опитват да забавят или спрат разпространението на SARS-CoV-2 като препоръчват, налагат или забраняват конкретни действия и мерки, докато други разчитат основно на предоставянето на информация. Мерките варират от обществени съвети до строги карантини.

Стратегиите за контрол на пандемията се разделят на елиминиране и смекчаване. Експертите правят разлика между стратегии за елиминиране, които имат за цел да спрат напълно разпространението на вируса в общността, и стратегии за смекчаване, които се опитват да намалят ефектите на вируса върху обществото, но които все още толерират известно ниво на предаване.

>>> Заплахата от COVID-19 е преувеличена, смятат 45% от хората в света

Общите мерки за смекчаване на последиците от пандемията върху общественото здраве включват ограничения за пътуване, блокиране, бизнес ограничения и затваряне на компании, контрол на опасностите на работното място, карантина, програми за тестване и проследяване на контактите на заразените, които заедно с лечението служат за контрол на пандемията.

Превантивните мерки за намаляване на вероятността от заразяване включват изолация или прекарване на повече време на открито, избягване на места с много хора, спазване на дистанция, носене на маска на обществени места, проветряване на закрити помещения, управление на потенциалната продължителност на експозиция, често миене на ръцете с вода и сапун. Въпреки разнообразието от превантивни мерки, най-ефикасната се оказва ваксинирането.

Последиците за здравето при заразените

Инфекцията SARS-CoV-2 може да се прояви безсимптомно, да провокира широк спектър от заболявания с леки симптоми или да отиде в другата крайност - да причини животозастрашаващо състояние. Най-често при хоспитализираните се наблюдават усложнения като пневмония, сърдечно увреждане, остро чернодробно увреждане, синдром на остър респираторен дистрес (ARDS), неврологични оплаквания, протромботична коагулопатия и остро бъбречно увреждане. При критичните пациенти може да възникне цитокинова буря и синдром на активиране на макрофаги. При 60-90% от постъпилите в болница възникват съпътстващи заболявания като диабет, хронични белодробни болести, хипертония, сърдечносъдови заболявания, злокачествени, хронични бъбречни и хронични чернодробни заболявания.

Статистиката показва, че 14-19% от заразените са хоспитализирани, 3-5% от пациентите се нуждаят от прехвърляне в интензивно отделение най-често заради хипоксемична дихателна недостатъчност, а 80% от лабораторно потвърдените случаи на SARS-CoV-2 са с леки симптоми. Сред хоспитализираните с COVID-19 смъртността е близо 15-20%, докато при тези, които са приети в интензивно отделение, тя е почти 40%. В глобален план процентът на смъртните случаи се колебае между 0,25 и 3%.

Създаването на ваксините

Наличието на знания за структурата и функцията на коронавирусите, причиняващи заболявания като тежък остър респираторен синдром (SARS) и Близкоизточен респираторен синдром (MERS), ускорява разработването на различни ваксини в началото на 2020 г. Първоначалният фокус на ваксините, широко признати за ролята им за намаляване тежестта на заболяването и смъртните случаи, е върху предотвратяването на тежки случаи на COVID-19.

Към март 2023 г. над 5,5 милиарда души са получили една или повече дози (общо 11,8 милиарда) в над 197 държави, като ваксината на AstraZeneca е най-широко използваната. Според проучване, проведено през 2022 г., ваксините срещу COVID-19 са предотвратили от 14,4 милиона до 19,8 милиона смъртни случая в 185 държави и територии за периода от 8 декември 2020 г. до 8 декември 2021 г.

Въпреки бързото разработване на няколко ваксини срещу COVID-19, през първите две години на пандемията няма налично специфично и ефективно лечение. През 2021 г. Комитетът за лекарствени продукти за хуманна употреба на Европейската агенция по лекарствата одобрява пероралния антивирусен протеазен инхибитор Paxlovid за лечение на възрастни пациенти.

Повечето случаи на COVID-19 са леки. При тях поддържащите грижи включват медикаменти като парацетамол или нестероидни противовъзпалителни средства за облекчаване на симптомите (висока температура, болки в тялото, кашлица), адекватен прием на течности и почивка. Препоръчват се също здравословна диета и добра лична хигиена. Поддържащите грижи при тежки случаи включват лечение за облекчаване на симптомите, флуидна терапия, кислородна подкрепа, както и лекарства или устройства за подпомагане на други засегнати жизненоважни органи.

>>> Пандемията от COVID-19 върна развитието на човечеството пет години назад

Пандемията от COVID-19 предизвиква сериозни социални и икономически сътресения по света, включително най-голямата глобална рецесия след Голямата депресия. Широко разпространеният дефицит на доставки, включително недостиг на храна, е причинен от прекъсвания на веригата за доставки и паническо купуване. Намалената човешка дейност води до безпрецедентно понижаване на замърсяването. Пандемията повдига въпроси за расова и географска дискриминация, справедливост в здравеопазването и баланс между императивите на общественото здраве и индивидуалните права.