Патофизиологията като официална дисциплина и зараждането й в България

От 1919г.

Известно е, че основният предмет на патофизиологията касае важните промени, настъпващи в регулаторните механизми, проявяващи се при възникването, развитието и изхода на болестите.

През далечната 1790 година професор А. Хекер представя първите патофизиологични лекции на студентите по медицина в  Ерфуртския университет. Година по-късно преподавателят публикува и първото ръководство, касаещо дисциплината. То носи името "Grundriss der Physiologia pathological".

Оформянето на патофизиологията като дисциплина е повлияно от необходимостта да се провеждат експериментални анализи и изграждане на модел на болестните процеси. Това е и причината в миналото патофизиологията да се определя и като "експериментална патология" (изследвания са провеждали Франсуа Мажонди, Клод Бернар, Иван Павлов). Голямо значение за утвърждаването на наименованието на медицинската специалност имат писмените трудове на Бащата на клетъчната патология – немският медик Рудолф Вирхов. Той лансира ролята на регулаторните нарушения във физиологичните процеси, част от механизмите на заболяванията. Медикът ползва термина "патологична физиология".

По физиология като отделна медицинска дисциплина за пръв преподава руският медик Виктор Пашутин. Лекциите си преподава в Казанския университет. За целта той основава Катедра по „обща и експериментална патология" през 1874 г. Така медицинската дисциплина официално навлиза в обучителните програми на медиците. След началото на XX в., патофизиологията все по-мащабно се застъпва в програмите на висшите медицински учебни заведения. Преподаването по дисциплината се включва както в медицинските, стоматологичните и фармацевтичните факултети. Лекции по патология се провеждат и в колежите за медицински сестри, акушерки и др.

Как се развива патофизиологията в страната ни?

Макар името „патофизиология" да е наложено отдавна, през 80-те и 90-те години на ХХ век в страната някои медицински школи ползват и сродни термини - например „физиопатология" и „функционална патология".

Създаването на Медицинския факултет в столицата е предшествано от над 10 годишни подготвителни дейности. За да специализират на територията Австро-Унгария, Германия, Франция и Швейцария са пращани видни български медици. Част от тях по-късно стават първите български професори при Медицинския факултет.

След 1917 г, малко преди създаването на факултета, се проучва германския и австро-унгарския опит, касаещ организирането и провеждането на медицинското обучение. На 10. 11. 1917 г. е прието изменението на Закона за просветата. В него е описано и уредено откриването на факултета. Законът се утвърждава с указа на Цар Фердинанд (ДВ бр. 266 / 29.11.1917 г.). В него е предвидено създаването на катедри по основни медицински дисциплини. След тях е тази по „патологична физиология и експериментална медицина". Две години по-късно през месец май 1919 г., се приема учебният план и програма за стажа и полагането на изпитите. Предвижда се да се преподава по патологична физиология и експериментална медицина (в рамките на едно полугодие в третата учебна година, което е 5 часа лекции и 4 часа упражнения седмично.

Така за "рождена" дата на българската патофизиология се приема месец май 1919 г.

Макар че включването на медицинската дисциплина в националната учебна програма, организацията по създаването на независима катедра по патофизиология стартира едва през 1946 г. Начало на обучението се полага на по-ранен етап от проф. Васил Моллов (1875 1938), който в периода от 1936 до 1937 г., преподава разработени от него лекции, посветени на клиничната патофизиология.

По-късно медикът гласува доверие с тази задача да се заеме неговият колега - доц. Минко Добрев (1898-1939). Лекарят е продуктивен в работата си и оправдава доверието, подготвяйки любопитен и полезен лекционен курс, съдържащ цели 32 теми. Този факт, разбира се, се превръща в основание да считаме доц. М. Добрев за един от първите български патофизиолози.

За съжаление, съдбата сервира серия от неприятни за българската патофизиология обрати - кончината на проф. Моллов, а малко по-късно, по време на инцидент доц. Добрев също губи живота си при трагични обстоятелства. Това е причината курсът да функционира само три кратки години (от 1936 до 1939 г.).

Нека обобщим - обстоятелствата, както и събитията, които съпътстват Втората световна война (1939-1945), бавят създаването на Катедрата по патофизиология, включваща се в структурата на Медицински факултет в столицата едва през 1946 г.

Първата българска автономна катедра, която е с изцяло попълнен преподавателски състав стартира работата си през 1947 г., заемайки новосъздадения Медицински факултет в Пловдив. По-късно катедри по патофизиология се сформират в Медицински факултет София (през 1950 г.), както и при сформирането на нови медицински факултети във Варна (през 1961 г.), Плевен (през 1975 г.) и Стара Загора (през 1958 г.).

По статията работи: Виктория Милова