Пейтън Роус и приносът му за откриване на инфекциозната природа на някои видове рак

От 1910г.

Преди повече от век американският специалист Франсис Пейтън Роус установил, че някои видове рак имат инфекциозна природа и, че същите могат да се предават от човек на човек чрез патогенен агент. Експертът проучил в детайли болестотворен микроорганизъм, който заслужено бил наречен кокоши сарком на Роус (RSV), а "залавянето" му впоследствие довело да откриване на т. нар. онкогени, както и до формиране на основните молекулярни механизми, характерни за канцерогенезата.

Роус посветил цялата си кариера на многобройни проучвания в престижния американски институт Рокфелер за медицински изследвания. Специалистът бил един от първите учени, удостоени с Нобелова награда за медицина, заради важността на своите постижения.

Малко биография

Роус бил роден през октомври 1879г., в Балтимор (САЩ). Медицинското си образование младият мъж получил в университета "Джонс Хопкинс", където се дипломирал през 1905г. След като временно изучвал патология в известни учебни заведения в Мичиган, както и в Дрезден, през 1909г. Пейтън бил поканен от Саймън Флекснер да се присъедини към Рокфелеровия институт в Ню Йорк, където мъжът работил до края на живота си.

Време за експерименти

Роус проявил жив интерес да провери каква е възможността ракът да бъде предаван чрез инфекциозен агент, когато през 1910-та в института при него дошла жена, носеща домашна кокошка с огромен тумор. Речено сторено. Пейтън иноколирал безклетъчен филтрат от кокошия тумор в здрави кокошки (от същия род) и изчакал да види какво ще се случи.

Само няколко месеца по-късно, през 1911-та, Роус открил, че в здравите крилати се наблюдават злокачествени образувания, с което окончателно затвърдил своите убеждения.

По време на Първата световна война медикът преустановил проучванията си, свързани с вирусната онкогенеза. Тогава Франсис започнал да се занимава с обезопасяването на процеса при кръвопреливане и, всъщност, помогнал много за основаване на първите кръвни банки на територията на САЩ.

След войната специалистът, за изненада на мнозина, дълго време не се върнал към работата си върху раковите заболявания. Една от причините била, че той вероятно бил разочарован от това, че откриването на RSV не се радвало на особено голямо внимание от страна на медицинската гилдия в Страната на неограничените възможности.

Въпреки всичко, усилията на Роус не останали напразни – окуражени от постигнатото от него, редица негови колеги започнали изследвания в областта и така впоследствие била установена етиологията на голям брой вирусни карциногени.

Иначе, специалистът трябвало да почака цели 55 години, докато трудът му бъде оценен. Чак през 1966-та Пейтън Роус получил Нобелова награда за медицина. Интересното е, че до края на живота си той поддържал тезата, че ракът не е заболяване, чиято предразположеност се унаследява. Но, както се казва, дори великите умове имат "бели петна". В крайна сметка, приносът му към разбирането на коварната болест остава неоспорим и до днес.

Статията е част от историята на: