Перорално приложение на медикаментите

От 1843г.

Пероралнитe лекарства (приемат се през устата) се причисляват към най-старите методи за приeм на медикаменти в организма. Във времето на Хипократ и Авицена основната лекарствена форма са праховете. Приемането на такива съединения често пъти е доста неприятно.
През Средновековието, фармацевтите са принудени да прекарат голяма част от времето си в оформяне на удобни за преглъщане лекарствени препарати. С появата на новите технологии и усъвършенстването на методите за обработка на суровини медикаментите придобиват доста по-сложен състав. Например количеството на съставките за приготвяне на популярно лекарство в историята на медицината от XVIII век е около 70.

През XIX век американецът Милър Гагнер предлага своите услуги на местен химик, който с помощта на мелница, оборудвана със стоманени колела и хромели ефикасно и бързо смила суровините за лекарства.

Капсулите са изобретени през 1843. В тях се съдържат проби от сухи и течни дозирани смеси. За съжаление тези лекарствени форми са относително лесни за фалшикации, така че те се купуват с неохота в аптеките.

Английският учен Уилям Брокдън през 1843 г. изобретява хапчетата. Впоследствие започва производство с търговска цел. Новостта бързо набира популярност благодарение на лекотата при употреба.

Статията е част от историята на:

• История на развитието на лекарствените форми